Тази вечер отидохме в Social Jazz Club с приятели да слушаме Дона Уилямс
Мацката си беше ОК. Да кажем,че и мястото също, макар и не толкова „грабващо“ както очаквах – постарали са се да го направят що-годе с вкус – с кожени диванчета, атрактивни абажури, в червено и черно…

Обаче…на входа ни очакваше „малка“ неприятна изненада.  Вместо обявените предварително 10 лв за вход ни поискаха по 25. Не стига това, ами и коктейлите бяха с леко солени цени, а цената на един чай беше 2 лева. Леки селски изцепки, странни за един клуб с претенции.

Явно проявата беше доста ВИП (хаха – тази дума само като си помисля за нея и ме напушва на смях) защото онези двете кифли от „Брадъра“ – Зара и Мел, бяха там. И не само те, ами и някви други важни хора. Но в общи линии посещението беше доста камерно …
Бандата заби добре, Дона беше страшна мацка, само че през цялото време ми беше много странно, защото всички седяха като пънове. Чудех се да се смея ли или да ги съжалявам тез хорица – отишли там да се забавляват уж, ама нали са много „хай“, не смеят да се разкършат да не би да си развалят „имиджа“. Голям спек!Пфу!

Не знам дали на концерта на „Фолтин“, който пропуснах“ е било така, но се чувствам странно, когато някакви хора седят и зяпат като истукани 😦 Проблемът всъщност си е техен де…аз се забавлявах:)

Една приятелка ми прати нещо, което реших да постна тук.

Не, не съм войнстваща феминистка, но смятам ще се съгласите,че е поне мъъничко смешно 😉

1. WHY DO MEN BECOME SMARTER DURING SEX?
(because they are plugged into a genius)
2. WHY DON’T WOMEN BLINK DURING SEX?
(they don’t have enough time)
3. WHY DOES IT TAKE 1 MILLION SPERM TO FERTILIZE ONE EGG?
(they don’t stop to ask directions)
4. WHY DO MEN SNORE WHEN THEY LIE ON THEIR BACKS?
(because their balls fall over their butt-hole and they vapor lock)
(You’re laughing aren’t you?!?!)
5. WHY WERE MEN GIVEN LARGER BRAINS THAN DOGS?
(so they won’t hump women’s legs at cocktails parties)
6. WHY DID GOD MAKE MEN BEFORE WOMEN?
(you need a rough draft before you make a final copy)
7. HOW MANY MEN DOES IT TAKE TO PUT A TOILET SEAT DOWN?
(don’t know…..it never happened)
( C’mon guys, we laugh at your blonde jokes!)
8. WHY DID GOD PUT MEN ON EARTH?
(because a vibrator can’t mow the lawn)

Вчера за пръв път бях на курс по Йога.

В началото, като слушах моите дружки да си обясняват за йога-лагери, йога-пози и да си говорят неразбираеми и трудно произносими думи на санскрит, ми беше малко смешно.

Но всъщност се оказа доста приятно изживяване.

Отидох в Йога-студио 108 , което ми бяха препоръчали, макар точно до работа да има още едно студио, което вероятно би ми било по-удобно. Не съжалявам де, 108 е на около 10 минути от х-л „Плиска“ в един нов блок.

На входа си събуваш обувките и ги оставяш в едно малко шкафче (напомня ми за тези в детската градина: ) . После влизаш в неголяма стая. Ухае на ароматни пръчици. На пода има около петнайсетина постелки. И е някак непривично спокойно, така че без никой да те кара изведнъж ставаш тихичък, не говориш, а шепнеш.

Учителката Светла сигурно няма и 30 години, но излъчва спокойствие.Kогато започва да говори, не мога да откъсна очи от нея.

А гласът и е тих, спокоен, равен. Обяснява ни как да правим някои съвсем прости упражнения, но тъй като всички сме доста обездвижени и това май е трудно. Докато се концентрираме върху дишането си със затворени очи, тук-там се чуват пропуквания и ни напушва на смях 🙂

Новата група е само от жени (защо ли не се учудвам, йога не звучи много мъжествено май 😉 ), като имаше три мацки, които дойдоха със закъснение и това малко ме издразни. Тъкмо почти си успял да се концентрираш и хоп – някой чука на вратата.

Как да е:) Най-хубавото е, че после се чувстваш доста успокоен, усещаш някои крайници, които до момента май не са били твои и ти е едно такова жизнерадостно и усмихнато. По-добро начало на уикенда – здраве му кажи 🙂

Мда, много съвпадения станаха тези дни, чак не знам какво да си мисля. Не, не – не съм се побъркала, нито мисля,че ставам за екстрасенс (мамо, успокой се 🙂 ) Просто…ето какво се случи.

Бяхме на гости у семейни приятели, чиято дъщеря е на 16 години – тоест с 9 години по-малка от мен. Оказа се, че когато аз съм била на 16 (а тя на 7 съответно) съм и направила нещо като картичка – буквар и тя още го пази.

Стана ми толкова хубаво – не защото беше нещо особено – доста наивно изписано „Буквар“ на предната корица а на задната пише Брой: единствен ; Цена: безценен. Целият е украсен с разни лепенки и изрязани от тук-таме картинки с анимационни герои (е, тогава още Photoshop-а не беше на мода). Доста сантиментално.

Но това, което наистина ме стопли, беше стихотворението, което бях написала като пожелание. Опитвам се да си го припомня, да го намеря в нета и да го сложа тук.

Засега само знам че е от Пенчо Славейков и се дават заръки от рода на „иди сред мъдри, но остани …“ ( това ми се е загнездило в главата, възможно е да няма нищо общо). Ще се постарая да го намеря колкото се може по-скоро.

А днес, минавайки по „Оборище“ видях празния двор на едно училище и ме лъхна такъв зловещ хлад. Не знам какво е в сърцата на учители, родители и ученици. Мога само да предполагам – наред с цялата суетня, яд (за родителите), радост(за учениците), на всички им е чоглаво сигурно. На мен също, защото училището вече явно не е онова светло и изпълнено с любопитни хора и неща място, което съм запазила в спомените си…

* Добавено на 29.09.

Благодарение на water fairy имам  текста на стихчето, което се оказа че е на Петко, а не на Пенчо Славейков (дано класната ми никога не научи как съм се объркала 🙂 )

Ето го:

МОЙ ЧОВЕК (П.Р.Славейков)

Иди между криви
и остани прав;

иди между болни
и остани здрав;

живей между стари
и остани млад;

влез между отчайни,
стой в надежда рад;

иди между блудни,
не погазвай срам;

иди у тъмница,
живей като в храм;

ходи по чужбина,
но оставай свой;