Смелост*

Колко по-страхливи ставаме с възрастта…
Страхуваме се да не паднем
Да не се ударим
Да не обидим някого
Да не ни разбият сърцето
Да не останем сами
Да се учим
Да обичаме
Да…..
Как децата успяват да са толкова безстрашни?

*написано на 9 януари 2006г.

Смелост*

Гости от братска Армения :)

Тези дни се наложи да приютя една малка арменка, която поради невъзможност да запомня и произнеса цялото и име и фамиля, наричах просто Зара.

Малка, защото сигурно няма и 45 кила, не много висока. Но иначе типична арменка – с матова кожа, къдрава коса и леко гърбав нос. И прилича на джобен вариант  на Нели Фуртадо. Освен това-професионална танцьорка:)

Но, преди някой да е тръгнал да ми иска координати, постът всъщност беше за Армения. Освен, че Зара направи всичко възможно да ми промоцира възможността да ида там на стаж, ето и шепата факти които знам…

…в Ереван има фабрики за коняк, вино и бира, които май са един хубав повод за разходка из града…

…имат също така хубава фабрика за шоколадови изделия – Grand Candy. Опитах вече бонбони – сушена кайсия с бадем и тъмен шоколад. Коментарът ми е: ммммм 🙂

…нарът е много почитано растение.

…арменците много държат на образованието си. Както и на семейството и приятелите си.

…в общи линии е май доста безопасно. Меган ми разправя, как апартаментът им в Ереван стоял с леко открехната врата цяла седмица, а лаптопът изобщо не изчезнал. А Зара твърдеше, че улиците на града са доста оживени към 2-3 часа – има дори малки деца.

…азбуката им е невероятна просто 🙂

…изглежда арменците са доста гостоприемни и грижовни домакини.

Има и още неща вероятно, но не се сещам. Но и тези май са твърде достатъчни за човек да посети страната, а ? 😉

Гости от братска Армения :)

Нещо, което не ми дава мира от вчера

След като вчера бяхме отново на изложбата „Земята отвисоко“ един интересен факт, който научих там не ми дава мира.

Една от снимките е на кланица в Индия и в обяснителните бележки пишеше, че от цялото население на земята едва една трета се хранят с месо, а останалите 2/3 са вегетарианци.

От тогава се чудя – дали една част от тези „вегетарианци“ не са такива по принуда. Просто защото са твърде бедни за да си позволят да се хранят с месо? 😦

/Аз лично си мисля, че не е хубаво да се яде твърде много месо, макар да не съм вегитарианка./

Нещо, което не ми дава мира от вчера