Въпрос на приоритети

Днес беше сменен министърът на правосъдието – появи се една дама с доста селско излъчване – Миглена Тачева.

Не искам да съм предубедена, обаче още в самото начало тази жена ме настройва против себе си.

В интервю в емисията на БТВ в 19 часа днес, жената побърза да се изфука, че вече се срещнала с главния прокурор за да движи въпроса с медиците в Либия.

Excuse me, ама аз ли съм глупава, или това преоретизиране е мааалко странно? Нима медиците са най-важния проблем на българската правосъдна система? Всичко друго върви по мед и масло, нали…

Само на мен ли ми се струва, че тази извратена история и далавера с медиците започна да взима застрашително големи размери.  Колеги от БТВ , моля ви, недейте прекалява. Вече втори ден във вечерните ви емисии се говори почти само и единствено за МЕДИЦИТЕ В ЛИБИЯ (

Въпрос на приоритети

Сефте в Парламента

Днес за сефте влязох в Парламента.  Впечатленията )

Слава Богу – нямах проблем и не ме спряха защото бях със сандали (една колежка ме уплаши, че няма да ме пуснат). Взеха ми диктофона на входа.

Озовах се в стая номер 11, стаята на ПГ на ОДС, където лежерно бе изпънал крайници Петър Стоянов. Малко ми стана странно, че моя домакин не ме покани дори да идем в кафето, но после разбрах защо, когато той изведнъж каза – извинете, трябва да ида да гласувам. Та …както си говорехме – в следващия момент той се изказваше на трибуната против промените в правителството. Кой ли го чу…

Двама от ОДС депутатите се забавляваха да коментират как някакъв объркал и гласувал „против“ вместо „за“, защото преди това бил изпил една мастика. Мда, така се коват законите у нас… А когато не работеха активно, депутатите се забавляваха с решаване на буквени ребуси в нета.

Човекът с който си говорих ми се стори свестен. Но на излизане от сградата жегата и истината ме блъснаха със страшна сила. Осъзнах, че всъщност тези хора са толкова далеч от реалния свят, че дори да имат добри намерения те работят и мислят със съвсем други понятия. Нямат никаква идея какво би могло да е отражението на техните действия върху обикновения човек. А това е страшно…

Сефте в Парламента

Дотук добре…What next?

Цялата история с блогърите и МВР ме накара да се замисля колко е хубаво, че все пак в тази абсурдна държава има хора, които са способни да погледнат малко извън собствената си паничка и да се обединят около една идея и кауза.

Хубаво е, че ги има, защото това е тъй нареченото ни гражданско общество. Надявам се са много повече от хората, които са в списъка с реакциите на тази грозна проява на полицейщина.

Само че какво следва? Отговор или някакво официално становище от страна на Министерство на вътрешните работи липсва, не вярвам и да се получи. Всички ще си мълчат като бити задници най-малкото по три причини: първо – според мен за тях случилото се е няк’ва дреболия, а тия блогъри ще млъкнат скоро кат видят, че вече никой не им обръща внимание; второ – защото според мен случилото се илюстрира колко неграмотно са се отнесли органите на реда в случая – а никой не се кефи да си признае колко е глупав, нали ; трето – лято е бе хора, следователно на въпросните господа повече от всякога не им се занимава със сложни интелектуални дейности, включващи участието на повече от 3 от и без това оскъдните им мозъчни клетки.

Та…седя си и си мисля – какво ще произлезе от цялата тази работа. Дали ще е “всяко чудо за три дни” както изрази опасение един колега? Или ще се промени все пак нещо? Когато говорих с един колега за протестите за Странджа той каза “Знаеш ли, за пръв път тези протести може да успеят да спасят парка…”  И ние, надявам се, ще успеем да спасим личната си свобода и желание да имаме мнение тук и сега в България.

Дотук добре…What next?