Има неща, които никога няма да разбера.

Като например да си качваш краката по таблото на автомобила.

Лято. Жега в центъра на София. Лъскава черна кола с претенциозен собственик.

Радост за окото, примерно…

Почти…

На хубавото черно табло стърчи крак!И това е гледка, която се среща доволно честичко напоследък.

Да, ок…горещо е разбирам. Сигурно е мит този крак.

Обаче ми е селско. Миризливо и грозно, ше ма извините…

Последният ми уикенд мина под знака на пътуванията. Изчислих че за три дни съм навъртяла към 700- 800 км по пътищата на родината.

Маршрутът беше:

Петък , 13.30ч. – пътуване до Боровец

Събота, 13.00ч. – джип-сафари в Боровец

Събота, 15.00ч. – отпътуване за София

Събота, 18.00ч. – отпътуване за Велико Търново

Неделя, 8.30 ч. – отпътуване за Троянския манастир и Орешак

Понеделник, 8.45ч. – пътуване В.Търново-София (което беше не 3 а 4 часа, поради факта, че ремонтират Лъвов мост)

Поводът да съм на Боровец, беше нещо като мини-семинар, организиран от Colliers , които бяха решили да поканят 20тина колеги журналисти и да ни обяснят някои основни неща за пазара на имоти. Похвална инициатива Съчетана с екстремно изживяване – джип-сафари през гората. Добре че бях в закрит джип, защото имаше и колеги, които нямаха това щастие, а на моменти бяхме твъърде близко до природата 😉 Стигнахме до едно място, наречено “Черната скала”, от което уж едно време хвърляли комунисти. Невероятно красиво и спокойно, както може да се види тук. Трябва май по-честичко да ходя на такива места.

В неделя пък осъществихме дълго плануваното посещение на Троянския манастир. От там съм малко разочарована, тъй като не даваха да се правят снимки, дори в двора (а беше красиво). Затова пък на Орешака разгледахме всички палати с изложени предмети – от казан за ракия до много интересни китайски статуетки, издялани от корени, които бяха дарение на колекцията.

На връщане обядвахме в непритенциозно крайпътно ресторантче, а жегата в колата борихме с отворени прозорци и циганска (натурална и оригинална:) ) музика. Не искам да си представям как сме изглеждали отстрани

…остаряваме бавно,

неусетно почти,

много видимо аз

много видимо аз

по-невидимо ти…”

Тази песничка съм пяла едно време когато още съм се возела в детската количка.

Мдам, времето си тече и това си е факт. Факт е и че преди около 9125 дни и 219 000 часа съм излязла на бял свят. И още от тогаз – на инат съм оживяла.

Четвърт век е сериозна работа. Но именно защото е сериозна, не мисля да вземам тази възраст толкова навътре:)

Да ми е честито и мерси на всички за смс-ите, подаръците и обажданията

Днес установих следното

The little black dress, makes a big difference.

Днес носих съвсем обикновена фланелена “малка черна рокля” на H&M. Без каквито и да е декорации.

И въпреки това ефектът беше близо до “wow” -просто класиката си е класика, дори в най-опростения и евтин вариант. Знам, че е клише, но днес наистина осъзнах – хубаво е човек да има няколко такива “вечни дрехи” в гардероба си. Правят нещата някак по-стилни