“Моля изключете тилифоните…”

…се пееше в една песен. Е, някои предпочитат да си стоят по клоните.

Изобщо не мога да го разбера това. Симпатичните хора, изобретили мобилния телефон са помислил за опция „silent“, за вибрации и какви ли още не благинки.

Обаче, явно или тези екстри са ужасно трудни за ползване, или просто някои собственици на телефони нямат нищо против да демонстрират селянията си пред широката публика.

Пример. Днес в часа по френски телефонът на един от курсистите (мъж на средна възраст) иззвъня около 7 пъти в рамките на 10 минути. Съжалявам много, обаче ми е трудно да приема обяснение от рода на „не знам как му се изключва звука“ – та то да не е направено за хора с докторат по ядрена физика?! 🙂

И другата невъзможна простотия. Да отидеш на концерт на Белен Мая и понеже фламенкото очевидно не е лесносмилаемо, защо да не си го прокарваш с биричка и солетки… Неописуема изцепка. Мисля че трябва да категоризират събитията и на сериозните концерти, кино и театрални представления и да не пущат разни хора дето са дошли защото „някой каза че е много модерна тая“ или пък „я да го видим тоя сиа филм що спечели толкоз награди“. Да – който иска да хрупа пуканки и да сърба количка – ОК, ама не навсякъде. Аз лично не си представям някой на 8-мия ред на Миланската Скала да извади пакет солети и кенче с биричка и да посръбва доволно 😦

“Моля изключете тилифоните…”

No more FREEDOM

Уважавам Джордж Майкъл. По точно в минало време.  Човека наистина е добър шоумен и се обзалагам,че и тази вечер няма да се изложи на стадион „Локомотив“ в София.

Но ми пада с една идея по-ниско в очите с цялата тази история – да посвети песента „Freedom“ на сестрите в Либия. O, please!

Дали той я е посветил или са му платили добре да изрази съчувствие – няма особено значение. Не ми се вписва някак си. Колкото по-показни стават акциите на така наречената кампания „Не сте сами“, толкова по-противни и цинични ми се струват.

И продължавам да си задавам два въпроса:

Не е ли поругаване на символите на българщината (в случая знамето),  отпечатвайки  върху него този девиз „не сте сами“ и слагайки го на всевъзможни места (моля да ме ъпдейтнете ако съм пропуснала новата линия салфетки „не сте сами“) ?

Кой и колко пари изпра за сметка на нещастието на хората (дори да не съм убедена във невиността им, съчувствам им от чисто човешка гледна точка)?

Та…Джорджи, I’m sorry, but NO more FREEDOM… Или поне ако я слушам ще е с мноого смесени чувства.И не, ти не си ни най-малко виновен…

No more FREEDOM

Необяснимо

По принцип обичам животните. Кучетата в това число.

Представям си някой ден да имам хубаво куче и да се грижа за него. Мразя когато някой каже, че кучетата били по-глупави от котките и прочие.  Просто са по-различни.

Защо тогава, без да съм агресивна и без да мразя по някакъв начин кучетата, винаги когато видя едно от онези дребни , слабогърчави същества, които също се причисляват към кучешкия род (тип пинчери) изпитвам ужасен порив на неоправдана агресия? Истината е че ужасно много ме е страх да не ги настъпя, защото са толкова малки. И освен това ме нервят ужасно, защото явно повечето от тях искат да компенсират дребния си ръст със злобен лай. Та – за да няма инциденти, просто гледам да ги избягвам животинките…иначе просто като се приближа и си представям как ги ритвам като футболна топка (ох…ужасно звучи, знам, работя по въпроса …)

Необяснимо