Днес най-сетне заваля.

Обичам дъжда. Той някак си освобождава и успокоява…като плача, може би.

Харесва ми да гледам как при първите големи капки, паднали върху нажежените тротоари, хората се суетят и чудят къде да се скрият.  Допада ми как ухае след дъжд – някакво особено усещане за близост до утробата на земята.

Днес от много работа пропуснах да видя дали е имало дъга. Някой случайно да я забелязал? 🙂

Преди малко докато гледах „Ъндърграуд“ се замислих за погребенията на разни големи диктатори и държавни мъже.

Помня, когато мама ми разправяше като била още ученичка и умрял Сталин. Тогава ги строили всички да плачат дружно, а тя нали си е шматчица била, та нещо не разбрала какво толкоз му е тъжното и се подхилквала, щото всички наоколо ужасно смешно са циврели явно:)

Цялата тази работа с почестите ми се вижда малко пропагандна. Народът или жали държавния си глава защото го обича (и съответно главата си е вършил работата) или просто защото някой е накарал народа да вярва, че държавния глава заслужава да бъде обичан и съответно изпращан с почести. Странно е някак… Въпреки че ужасно съжалявам, че не можах да ида в мавзолея преди да го съборят и да видя мумията на Георги Димитров.

 И друго нещо съжалявам. Не знам защо, ама си мисля, че ако вземе че умре някой политик, хората няма да се стичат на тълпи да го изпратят. И то не само защото няма пропаганда, ами просто защото тук никой вече не вярва, че политиците си вършат работата.

Тази вечер  беше хубава…

Запознах се в един магазин с момиче, което каза че с танцуване на салса по 3 часа всяка вечер се свалят много килца и тя била станала 44 когато танцувала. Малко беше трудно да и повярвам, че май беше по-закръкленка и от мен:) Представи ми се като Кари – мисля че се възприемаше като Кари Брадшоу от Sex&the city. Това беше просто неумолимо смешно.

*** 

 Бяхме седнали в градината на MRPizza на „Неофит Рилски“(бившето Авалон). Там е хубаво…като цяло обичам такива вътрешни дворчета. Имаше един хубав голям котарак от другата страна на оградата. Беше явно любовчия, защото половината от едното му ухо го нямаше 🙂 Храних го с пица, а той лакомо протягаше лапа в процепчето на оградата…

 ***

Бяхме с Лиана и Меган. Лиана е толкова невероятна – висока само 1.50 м, а толкова енергична и позитивна, опасна направо. Кокори ги ония големи тъмни очи ини убеждава как в Армения това, в Армения онова. Абсолютен образ! А Меаган казва че в Армения всички са толкова готини. Май си струва да я посетя таз страна. Още повече като чух за фабриките за коняк, вино, бира и шампанско 🙂 А да, опитвахме се да обясним разликата между „прошляк“ и „плужек“ на английски.

Та…пролет е…и се случват такива хубави неща 🙂

Днес е хубав ден…

По няколко причини:

Днес е Първа пролет!Официално. Макар че с тези климатични промени може ли човек да разбере кога какъв сезон е. Спомням си с голяма доза носталгия зимата ( с много сняг), пролетта (с цъфналите дръвчета и онзи особен въздух), лятото (онова незабравимо лято на 2004) и есента (с експлозията от цветове и меланхолията на дъжда)…

Днес е празникът на моя роден град!Не знам защо е избран точно този ден, но е хубаво някак си да се празнува точно сега. Търново е толкова красиво когато цъфтят дърветата…За съжаление от няколко години насам никога не успявам да си бъда вкъщи за празника. Все се случва да съм ангажирана, а и днес също бях на работа. И беше четвъртък – най-натоварения ден…

Днес блогът ми се върна след около двуседмично отсъствие. Трябва да призная че ми липсваше и точно в дните, малко след като изчезна ми се пишеше най-много.Ето какво съм надраскала  когато вече не можех да се сдържам 🙂

14.03.2007

Това тук толкова ми прилича на  Оруел че чак тръпки ме побиват!

***

Бях в Люлин. Пътешествие извън моите познати реалности и светове. Back to the basics.Искам да работя с обикновени хора.Не с големи клечки и със зомбита„не искам да споря с велики хора“ 

***

откакто нямам блог все повече ми се пишезаконът за всемирната гадост in action 😦

Днес съвсем изненадващо получих кутия луксозни шоколадови бонбони. Знам от кого са, но не съм сигурна по какъв повод. Но беше прекрасна изненада…

Не на последно място, днес беше денят, който си избрах на първи март. Казват че денят бил като характера на човека. Днес беше типичен пролетен ден. Започна ясно и свърши с пороен дъжд. Шантав като мен… 🙂 Но все пак истински и красив.