Страшно много се радвам, че няма да съм в София на 11 юни, когато ще бъдем посетени от Бащата на великия американски народ и (според мен) един от най-тъпите хора на планетата.

(drumroll)

Джордж У. Буш

Мда. На ББ не му се отвори парашута да бъде обявен деня за неработен за софиянци. Ама като гледам, както ще бъде блокиран центъра, ще бъде доста мазохистичен напън от страна на хилядите съвестни служители, които все пак искат да работят на 11-ти.  Само като си спомня какво беше за Кондолиза – то не бяха кордони, то не бяха проверки и барикади. Сега за този галфон – по-зле…Цирк БУШ.

Затова – поне се възползвайте от цялата галимация – вземете си отпуска и се придвижвайте с колело или пеша 🙂

За втори път в рамките на два дни виждам собственик на куче да му събира цвъкничките в торбичка.

Можело значи!

Сега има да чакам да стане масово явление 🙂

Не, това не е пост за първи юни, защото всъщност вече е почти 3ти 🙂

Просто бях на Панаира на книгата в НДК и се сдобих с цели 5 книжки, а именно:

(започвам със сериозната, за да не си помисли някой че съвсем съм се вдетинила 😉 )

„Спутник моя любов“ на Харуки Мураками (сега чета „Норвежка гора“, по която Асето ме зариби)

„Карлсон от покрива отново лети“ и „Ето го пак Карлсон от покрива“ отлюбиматаАстрид Линдгрен. Как ме досрамя сам, че като бях по-малка нямах време за този Карлсон! И да…осъзнах всъщност, че съм си купила 2-ра и 3-та част…но ще си купя и първа 🙂

„Патиланци“ на Ран Босилек – нещо което четох мнооого отдавна и помня, че много обичах.

„Дао-то на Пух“ и „Дъ-то на Прасчо“ на Бенджамин Хоф – отдавна се канех да си ги намеря тези книжици, нали толкова обичам Пух 🙂

Така де  – оставих една сравнително солидна сума в НДК…но съм с около 5 пъти по-усмихната 🙂 🙂 🙂 🙂 🙂

А, освен това се възмутих, че имаше вход за изложението (поредната проява на непрозрачните методи на финансиране на НДК). Учудих се че в България има толкова много издателства ( и естествено се застоях най-много пред щанда на любимото ми „Колибри“). И разбрах, че в „Била“ продават книги 😉 (не ми се ще да мисля какъв жанр са).

Вчера отбелязах деня на детето с посещение на концерта на INXS. Някои впечатления по въпроса…

Зала „Фестивална“ не става особено за концерти. Макар че момчетата я напълниха, имаше какво още да се желае от акустиката. И от сигурността на стълбището – през цялото време се клатеше яко и аз си представях апокалиптични картини на срутване…

Новия вокал с безумното име J.D. Fortune нещо не ми го вдига. Момчето мяза повечко на метросексуален (хих) фен на Таркан, отколкото на вокал на INXS. Верно, че Майкъл Хътчънс си е Майкъл Хътчънс ама…освен това с голям зор го били намерили момчето. Представям си този ако е бил най-добрия кандидат, другите какви са…

На входа ни караха да си оставяме капачките от бутилките с минерална вода с гениалното обяснение „за да не замярате вокала с тях, че ако пак трябва да си търсят нов…“.  Впоследствие обаче се оказа, че Туборг, като един от спонсорите на събитието, беше монополизирал терена и за жадните се предлагаше само и единствено бира.

Охраната имаше също така безумното изискване да не внасяме фотоапарати, като тези, които си носеха им ги вземаха и им казваха после да минат да си ги приберат. Слава Богу – не можаха да намерят моя в огромната ми чанта (едно прекрасно предимство на големите чанти и безпорядъка в тях:) ) Иначе пък как щях да им го дам само.  Но цялото упражнение беше доста безмислено, тъй като хората си снимаха клипчета с телефоните така или иначе.

Новата мода при лиричните песни на концертите – няма запалки, но нека посветим с телефони!

Извод: не съм за масови концертни изяви, освено ако не харесвам ужасно много групата (какъвто не беше случая) , не съм с подобна компания фенове и не съм пийнала нещо вътрешносгряващо 🙂