Модните правила тук гласят – колкото по-шаренко и по-лъскавко – толкоз по-добре. Хората се носят в невероятни комбинации от цветове, материи и стилове, без изобщо да им пука. Така например често срещана гледка е жена с дънки, туника в синьо, шал в червено, лъскава дамска чанта и чехли, обути върху чорапи (естетическото ми чувство упорито се бори против тази мода). Или пък някоя със сари и кецове. Всички носят шалове – и мъжете и жените. В студеното време мъжете се забраждат много смешно, като истински бабки 🙂 Иначе е много странно, че мъжете слагат и по много пръстени – понякога по 6-7 от злато и сребро, с камъни или без. Според мен е върха на кича и циганията, но тук си го тачат. Другия хитов “look” е в стил Боливудски гъзар – зализана с гел коса, големи тъмни очила, кожено яке и дънки. А и мотор 😉

Реших, че и аз трябва да съм в тон с месната мода, затова вчера беше ден за пазар – 6 часа вършахме по моловете (тук има 5 мола един до друг, не знам как печелят вобще). За разлика от нашите търговски центрове цените са доста сгодни и има намаления, а в някои магазини се пазарува направо като от Илиенци. Така например в „Сахара мол“ има огромен магазин, в който се продава всичко – като се започне от сарита и се стигне до храна, козметика и домакински уреди. А народа пазарува ли пазарува.

На щандовете с традиционни идийски дрехи е много красиво – представете си всички индийски магазини, в които сте влизали и …всъщност може би ще добиете представа за това колко пъстроцветно и красиво е всичко (е, пуловери има по-малко, все пак тук зимата е изключение). Направо като в пещерата на Али Баба…Аз се сдобих с два прекрасни шала – един от които е по-топъл, че става наистина хладно тук вечер.  Имам и курта (риза) и шалвари. Най-голямата драма беше с обувките – просто всички продават или чехли (естествено лъскавички, финтифлющести и т.н)  или ужасно грозни затворени обувки. Все пак си намерих едни…що годе добри и подходящи за офис.

 

Прилагам малко снимков матриал за да видите резултата от шопинга.

Нямам търпение да си купя сари 🙂

За всички, които си пожелаха снимки…ето няколко, които представят част от хилядите лица на Индия 🙂

Тази мисля няма нужда от особен коментар 😉

Не мислете, че само у нас строят като луди. И тук е една огромна строителна площадка. Като се добави и ужасната инфраструктура – ежедневните неща се превръщат в истински приключения. Въпреки това никой не мрънка.Помислете за това следващия път като тръгнете да се оплаквате от София…

Прочетете още „Лицата на Индия“ →

Тук в Делхи движението е наистина лудо. Най-малкия проблем е, че е ляво…всъщност – няма никакви пътни знаци, рядко има и светофари. За единствена сигнализация се ползва клаксона и е учудващо че май наистина работи. Въпреки това, колите не могат да развият много висока скорост – максимум 40 км/час, защото навсякъде има наслагани “легнали полицаи”.
Хората се придвижват с всевъзможни средства. Автомобилите, повечето от които са марка “Тата” или азиатски марки, винаги са ударени някъде. Има авто-рикши, които приличат на купчина стари ламарини и човек просто се чуди как изобщо се движат. Въпреки това возят сравнително комфортно и цената е по договаряне…разбира се, трябва да се пазари човек. Велорикшите са също средство за транспорт, но никак не са предпочитани през това време на годината (януари) защото е хладничко. Някои хора се возят и на мотори, а по-самоубийствено настроените – и на велосипеди. Градския транспорт е наистина интересен. В момента тече мащабно строителство на метрото, но докато го завършат хората се блъскат в автобуси. Те обикновено също са марка Тата, стари, раздрънкани и мръсни. Номерът е написан с много дребни букви, затова пък на вратите виси по един викач, който съобщава спирките и ако човек успее да разбере какво казва – може да се придвижи доста евтино, но съмнително комфортно 😉
Да си пешеходец никак не е лесно, защото всички карат бързо и е трудно да спрат, защото зад тях обикновено идват още превозни средства. На някои по-натоварени кръстовища вместо светофари има по един полицай, който от време на време (на около 5 минути) спира потока от коли, за да може хората да пресекат. Където няма такъв полицай, обаче, всички чакат просто да се събере по-голяма тълпа и пресичат…това направо си е спорт за търсачи на силни усещания 😉

Най-сетне се добирам до компютър за малко и реших да драсна някой ред в блога. Скоро ще пиша по-обстойно 🙂

Пътуването мина добре, Turkish airlines бяха доста добри, препоръчам ги. А Истанбулското летище е един малък Вавилон…но пък има wireless:)

Пристигнах в Делхи в 4 сутринта, никой не ме чакаше на летището, но се оправих някак си – хванах едно от предплатените таксита и след известно лутане в кола с напълно непознат и подозрителен тип из пустите улици на Гургаон (това е град на около 20 -30 км от Делхи, където всъщност ще живея и работя) се озовах „вкъщи“ – Белведере парк – комплекс от затворен тип, където ще съм настанена временно.Офисът е много близо, на няма и 5 минути от вкъщи – намира се на 14 и 15 етаж на една доста луксозна сграда. Нищо че наоколо е като строителна площадка – прах и мръсотия до шия 😉

Иначе за трите дни в които бях тук ми се случиха доста интересни неща

ходих на клуб (който си беше нормален клуб, само че доста тъпкан с народ)

возих се на вело-рикша, чиято верига се  счупи насред път и на индийки градски транспорт

опитах индийска храна – не вярвайте на никой който ви каже, че нещо не е лютиво – тези хора просто имат различно схващане за лютиво 😉

видях да бръснат човек на улицата, а на колегата най-любезно му предложиха да му изчистят ушите …отново на улицата

пазарих се малко…но още имам мнооого да се уча 😉

влязох в индийски мол

опитвам се да се нагодя към акцента тук, ама е адски трудно…тук както се казва говорят Henglish 🙂

Засега ще спра дотук…скоро ще има още + снимки:)