Ако си мислите, че българската бюрокрация е кофти, това е защото нямате понятие от индийската.

Трябваше да чакам повече от месец за едногодишна работна виза за тази китна страна. Е, слава Богу, най-сетне се сдобих със заветния документ!

Оказа се, че ме проучват обстойно и документите ми се прехвърлят от едно ведомство в друго. Естествено, никой не ми казваше в какъв срок мога да разчитам на отговор…

През този месец осъзнах, че хората се настройват за отсъствието ти и дори все още да си тук…в съзнанието на другите си вече там. Странно усещане.

Днес в офиса разговорът се завъртя около TATA Nano , най-евтината кола в света. Според концепцията, това ще е „колата на народа“ – тоест един вид индийски Wolkswagen. Не казвам „Трабант“, както го бяха нарекли в „Стандарт„, защото според мен Трабантът си е легенда, а тази смешна количка ще остане по-скоро в местното потребление на Индия. Прочетете още „Индийски Wolkswagen?“ →

След като все още нямам никаква идея кога точно ще замина в Индия , а от посолството свиха рамене когато попитах кога ще ми издадат виза.

Подготовката обаче си тече и като част от тази подготовка днес опитахме малко индийска кухня. Ходихме в ресторант „Рамаяна, който се намира срещу City Centre Sofia. Прочетете още „Кулинарна подготовка за Индия“ →

Както често се случва в приказките, понякога героите тръгват на път в далчена страна (през девет планини в десета). Ето че това предстои да се случи и на мен.

След малко повече от месец заминавам за една година в Ню Делхи, Индия, да работя ето тук.

Малко ми е странно и страшно, но и много хубаво и радостно. Знам, че това е епизод от приказката, който не бива да пропускам.

Много хора веднага попитаха Защо точно в Индия?

Ами…няма конкретна причина. Не ми е било някаква мечта да ида там. Всъщност вече бях веднъж през лятото на 2005-та.

Да, много е мръсно…но и много красиво.

Да, много е бедно…но и пълно с млади и амбициозни хора.

Да, те са ужасно различни от нас…но излъчват спокойствие, примирение и някаква доброта.

Да, далече е…но светът е толкова малък.

Да, има страшни болести…но каквото е писано.

Да, ще бъде трудно…но лесните неща малко ме отегчават.

Няма да зарежа писането, разбира се, просто ще е доста по-рядко предполагам:)

Ако някой има поръчки които биха били изпълними – да заповяда 😉