Бидох натопена от лицето Мицева да споделям седем любими албума. Разбира се, нали съм вейхайвей, закъснях порядъчно с отговорите, надявам се да ми е простено.
Малко ми беше трудно да избера само толкоз, но все пак ще посоча едни от любимите. След което прехвърлям топката на Цвети, Ал(екс)чо и Инженера. Моля съответните лица да следват правилата, а именно: Прочетете още „И аз да си кажа…за 7те албума“
Имало едно време едно момче от село. Отишло то да се учи у градо, ама за нещастие още на първата година от учиението му, баща му се споминал. Ритнала го биволицата, добиче с инак благ характер и романтичното име Снежанка.
Та, смъртта на родителят му нанесла жестоки емоционални щети на младежа и той колчем се заприказвал с някого, все гледал да подхване темата. Прочетете още „Зяпна, ритна и умря“
Днес си беше един много хубав последен работен ден…
Не защото си написах и двата текста…не и заради коледната премия дори и поради факта, че работодателят ми просперира (да е жив и здрав).
Днес имаше много усмихнати и празнично настроени хора. Дъщеричката на една колежка, която е на десет, но е много бойно момиче и е решила че иска да се занимава с египтология. Толкова смелост и решителност в един малък човек. Прочетете още „The end ;)“
Уважаеми Дядо Коледа, Скъпи Дядо Мраз,
Реших да ти напиша това писмо по-отрано, понеже предполагам че и на теб ти е зор с приключването на годината като на нас хората, даже сигурно съвсем си изпушил. Кой знае колко айфона и кайена и гсм-а са ти поръчали дечицата дето са слушкали-недослушкали тази година. А и джудженцата сигурно те заплашват със стачка ако не им вдигнеш заплатките поне със 100 % процента…нали?!
Та така де…рекох да ти напиша да ти кажа и аз какво искам да ми донесеш за подарък. Не те знам как си с графика, ама не се тревожи, ако не можеш да сколасаш с мене за Коледа, може и догодина да ми донесеш каквото си пожелах а именно:
– солидни нерви, здрав стомах и добро чувство за хумор – все пак (дай Боже) отивам в страната на „безвремието“, лютата храна и приключенията 🙂
– здраве на най-близките
– късмет и попътен вятър на приятелите дето се пръснаха по всички посоки на света…и дано да се видим скоро някъде
– здрави зъби (за стискане) и инат на всички, дето остават в милата родина и се борят ката ден за удоволствието и честа да са граждани на ЕС
– повече топъл чай, повече усмивки, повече шоколадови трюфели, повече приказки, повече снежинки, повече малки добрини, повече музика, повече чудеса, повече човеци и повече красота не само около празниците
Ми, май това е. Мислех и канелени сладки да си поискам, ама едва ли ще намериш време и за това. Не си прави труда – аз ще ида да си ги купя сама от магазина.
Хайде със здраве. Пък ако ти искаш нещо за подарък – пиши ми на адрес:
Пипилота Дългия Чорап
Вила Вилекула
улица „Слънце“ номер 23
(голямата оранжева къща с червен покрив и кон на верандата)
Ще чакам 😉
Пипи
Вила Вилекула 