Ако някой ви убеждава, че тук храната не е люта – не му вярвайте. За българския вкус дори “не-лютото” тук е доста подправено. Засега ми понася, ама да видим докога. Само дето всичко почти има един и същи вкус – или люти…или е абсолютно безвкусно;) Хубаво е, че на първия етаж на офис-сградата където е нашия офис, има много различни ресторанти – като се започне от McDonalds, Subway, мине се през Бариста кафе (подобно на “Коста”) , щандове за сладолед, китайска храна и се стигне до предлагащите индийски манджи щандове. Индийските ястия са предимно тип яхния – имат много сос за топене (обикновено лют), отделно се сервира и друг сос (например има нещо като таратор, само че по-гъсто с парчета зеленчуци в него). Има доста вегетариански ястия, както можете да се сетите, а от месото – предимно се хапва пилешко (като заговориха, че имало епитедмия на „птичи грип“ в един от щатите…голяма драма стана…).Всичко се топи с хлябове – наан или роти, които се пекат във вътрешността на глинени пещи и са много, много вкусни. Никой не се притеснява да хапва с ръце, а иначе май повече използват лъжици, не толкова вилици заради соса. Интересно е, че сервират салата от лук за обяд без никакви притеснения. Съвсем в реда на нещата е и да се оригнеш и никой не смята за нужно да се извинява след това…
Вече съм убедена, че тук наистина не се хранят особено здравословно – не само защото всичко е със сос, а и сервират огромни порции. Например – едно обедно меню, което е около 100 рупии (2.5 долара) включва поне 300 грама ориз, 150 пилешко/панир (сирене) със сос, два допълнителни соса и руло по избор, което е като средно голям дюнер. Доста обилно ядене, като се има предвид че заради подправките се засищаш твърде бързо. Въпреки това ми казаха че само в Гуджарат и още един от щатите има малко по-закръглени хора 😉

Що се отнася до напитките … искам да си изплача мъката, че кафето е ужасно. Бие твърде много на „3 в 1“ а неподсладеното кафе без мляко е като „негърска пот“ както би казала майка ми…Засега си купувам кафета от „Бариста“, където правят някакво капучино и лате близки до вкуса на който съм свикнала…Чайовете, които се пият ежедневно, също са скръбни – сладки до немай-къде. И с мляко. Един колега ми обясни, че всъщност това, което слагат в масово продавания чай е най-долнокачественият прах от чаените плантации.
Навсякъде по улиците има сергии с лимони примерно, където могат да ви изцедят сок (както се сещате не е особено хигиенично) или пък купчини кокосови орехи (сокът от кокос е ужасно блудкав и за моя изненада няма нищо общо с това, което у нас е познато като кокос).
Изобщо…вкусовете са доста различни…сигурно като се прибера всичко ще ми се струва безвкусно 😉

Модните правила тук гласят – колкото по-шаренко и по-лъскавко – толкоз по-добре. Хората се носят в невероятни комбинации от цветове, материи и стилове, без изобщо да им пука. Така например често срещана гледка е жена с дънки, туника в синьо, шал в червено, лъскава дамска чанта и чехли, обути върху чорапи (естетическото ми чувство упорито се бори против тази мода). Или пък някоя със сари и кецове. Всички носят шалове – и мъжете и жените. В студеното време мъжете се забраждат много смешно, като истински бабки 🙂 Иначе е много странно, че мъжете слагат и по много пръстени – понякога по 6-7 от злато и сребро, с камъни или без. Според мен е върха на кича и циганията, но тук си го тачат. Другия хитов “look” е в стил Боливудски гъзар – зализана с гел коса, големи тъмни очила, кожено яке и дънки. А и мотор 😉

Реших, че и аз трябва да съм в тон с месната мода, затова вчера беше ден за пазар – 6 часа вършахме по моловете (тук има 5 мола един до друг, не знам как печелят вобще). За разлика от нашите търговски центрове цените са доста сгодни и има намаления, а в някои магазини се пазарува направо като от Илиенци. Така например в „Сахара мол“ има огромен магазин, в който се продава всичко – като се започне от сарита и се стигне до храна, козметика и домакински уреди. А народа пазарува ли пазарува.

На щандовете с традиционни идийски дрехи е много красиво – представете си всички индийски магазини, в които сте влизали и …всъщност може би ще добиете представа за това колко пъстроцветно и красиво е всичко (е, пуловери има по-малко, все пак тук зимата е изключение). Направо като в пещерата на Али Баба…Аз се сдобих с два прекрасни шала – един от които е по-топъл, че става наистина хладно тук вечер.  Имам и курта (риза) и шалвари. Най-голямата драма беше с обувките – просто всички продават или чехли (естествено лъскавички, финтифлющести и т.н)  или ужасно грозни затворени обувки. Все пак си намерих едни…що годе добри и подходящи за офис.

 

Прилагам малко снимков матриал за да видите резултата от шопинга.

Нямам търпение да си купя сари 🙂

За всички, които си пожелаха снимки…ето няколко, които представят част от хилядите лица на Индия 🙂

Тази мисля няма нужда от особен коментар 😉

Не мислете, че само у нас строят като луди. И тук е една огромна строителна площадка. Като се добави и ужасната инфраструктура – ежедневните неща се превръщат в истински приключения. Въпреки това никой не мрънка.Помислете за това следващия път като тръгнете да се оплаквате от София…

Прочетете още „Лицата на Индия“ →

Тук в Делхи движението е наистина лудо. Най-малкия проблем е, че е ляво…всъщност – няма никакви пътни знаци, рядко има и светофари. За единствена сигнализация се ползва клаксона и е учудващо че май наистина работи. Въпреки това, колите не могат да развият много висока скорост – максимум 40 км/час, защото навсякъде има наслагани “легнали полицаи”.
Хората се придвижват с всевъзможни средства. Автомобилите, повечето от които са марка “Тата” или азиатски марки, винаги са ударени някъде. Има авто-рикши, които приличат на купчина стари ламарини и човек просто се чуди как изобщо се движат. Въпреки това возят сравнително комфортно и цената е по договаряне…разбира се, трябва да се пазари човек. Велорикшите са също средство за транспорт, но никак не са предпочитани през това време на годината (януари) защото е хладничко. Някои хора се возят и на мотори, а по-самоубийствено настроените – и на велосипеди. Градския транспорт е наистина интересен. В момента тече мащабно строителство на метрото, но докато го завършат хората се блъскат в автобуси. Те обикновено също са марка Тата, стари, раздрънкани и мръсни. Номерът е написан с много дребни букви, затова пък на вратите виси по един викач, който съобщава спирките и ако човек успее да разбере какво казва – може да се придвижи доста евтино, но съмнително комфортно 😉
Да си пешеходец никак не е лесно, защото всички карат бързо и е трудно да спрат, защото зад тях обикновено идват още превозни средства. На някои по-натоварени кръстовища вместо светофари има по един полицай, който от време на време (на около 5 минути) спира потока от коли, за да може хората да пресекат. Където няма такъв полицай, обаче, всички чакат просто да се събере по-голяма тълпа и пресичат…това направо си е спорт за търсачи на силни усещания 😉