Най-сетне се добирам до компютър за малко и реших да драсна някой ред в блога. Скоро ще пиша по-обстойно 🙂

Пътуването мина добре, Turkish airlines бяха доста добри, препоръчам ги. А Истанбулското летище е един малък Вавилон…но пък има wireless:)

Пристигнах в Делхи в 4 сутринта, никой не ме чакаше на летището, но се оправих някак си – хванах едно от предплатените таксита и след известно лутане в кола с напълно непознат и подозрителен тип из пустите улици на Гургаон (това е град на около 20 -30 км от Делхи, където всъщност ще живея и работя) се озовах „вкъщи“ – Белведере парк – комплекс от затворен тип, където ще съм настанена временно.Офисът е много близо, на няма и 5 минути от вкъщи – намира се на 14 и 15 етаж на една доста луксозна сграда. Нищо че наоколо е като строителна площадка – прах и мръсотия до шия 😉

Иначе за трите дни в които бях тук ми се случиха доста интересни неща

ходих на клуб (който си беше нормален клуб, само че доста тъпкан с народ)

возих се на вело-рикша, чиято верига се  счупи насред път и на индийки градски транспорт

опитах индийска храна – не вярвайте на никой който ви каже, че нещо не е лютиво – тези хора просто имат различно схващане за лютиво 😉

видях да бръснат човек на улицата, а на колегата най-любезно му предложиха да му изчистят ушите …отново на улицата

пазарих се малко…но още имам мнооого да се уча 😉

влязох в индийски мол

опитвам се да се нагодя към акцента тук, ама е адски трудно…тук както се казва говорят Henglish 🙂

Засега ще спра дотук…скоро ще има още + снимки:)

Хората никога не реагират адекватно в лицето на смъртта. Когато научат, че някой е починал, започват да се чудят какво да кажат за да успокоят скърбящите. В действителност не е нужно да казват нищо.

***

Отидох за пръв път в мароканския ресторант „Анет“ , който ми беше любопитен доста отдавна. Интериорът е много приятен, това, което хапнах (запечени зеленчуци) беше вкусно. Сервитьорката обаче бе твърде несимпатична, а цените – премного височки. На всичкото отгоре отново срещнах познати. Феята ми каза, че сигурно познавам много хора, щом навсякъде, където отидем срещам по някого. Може и да е права.

***

Бяхме на протеста срещу застрояването на Рила. Въпреки студа беше хубаво…много шарени, млади хора с тарамбуки, тъпани, и свирки. Повечето хора бяха подготвени – имаха начелници, щеки, ски.Ние си бяхме съвсем като паднали от Марс. Всички викаха, пяха, танцуваха…трамваите по „Витошка“ спряме…Жалко, че поводът за такова събиране беше толкова тъжен. Все още не ми го побира умът как може някой да посмее да строи и в Рила. И изобщо – докъде мислят да стигнат тези наглеци?

***

Предпочитам ръчно направените подаръци пред купешките. Тази вечер сътворих три малки изненади за три приятелки, които са родени тази седмица. Много съм доволна от резултата и се надявам да им харесат:) Работата по такива неща ми действа успокоително и освежаващо.

След като все още нямам никаква идея кога точно ще замина в Индия , а от посолството свиха рамене когато попитах кога ще ми издадат виза.

Подготовката обаче си тече и като част от тази подготовка днес опитахме малко индийска кухня. Ходихме в ресторант „Рамаяна, който се намира срещу City Centre Sofia. Прочетете още „Кулинарна подготовка за Индия“ →

Този 8-ми декември още венъж доказа, че с непознати понякога веселбата се получава най-добре 😉

След две поредни години, изкарани в любимия Пловдив, този път бях в Благоевград, на гости на колежка, която учи в Американския университет.

Естествено -първия културен шок беше от общежитията им, където спахме. И в моето съзнание, както и на много хора, живели в Студентски град, „общежитие“ е мръсна дума (буквално и преносно). Нищо подобно – тези светли сгради, в които имахме удоволствието да пребиваваме макар и за кратко, изглежда осигуряват минималния комфорт за нормално учене. Е, да – сигурно цените са доста по-височки от тези в Студентски град, но пък ако са съизмерими с тези на квартирите- защо не. Ето само един пример – как изглежда вратата на Таня (коридорите в общежитията в Студентски всеки се сеща как изглеждат).

Вечерта бяхме в някакво заведение „Абсолют“, където интериорът беше в стила на рекламита на едноименната водка (чудя се дали имаха договор с дистрибуторите или си печелеха ей така на гърба на тяхната марка). Отидохме към 9 и започна едно голяяямо чакане да ни донесат хапката и пийката (мисля, че чакахме малко повече от два часа). Струваше си, поне откъм храната. Аз опитах салата с невероятното име „Риана“ 🙂 която между другото си беше вкусна. Не знам как точно се приготвя, но цитирам по памет съставките, а който си пада по кулинарните експерименти – може да се пробва 🙂 Та значи – две половинки на портокал се издълбават и се пълнят със сос (тип млечен с яйце) объркан с лентички зелена салата и парченца портокал. И отгоре се слагат ролца от раци. Много лека и приятна салата 🙂

Докато се радвахме на историите на едно момче от компанията как по един предмет ги карали да анализират чалга-клипове, страстите на съседната маса се разгорещиха и се почна една фундаментална чалга с горе долу следния текст (отново цитирам по памет): „големи и малки, тънки, дебели, високи и ниски – обичам всички жени“ и прочия и прочия…;) Та като се почнаха едни гюбеци от страна на момците и девойките наоколо – така де, това ни амбицира да си платим сметката и да се изметем от заведението за отрицателно време.

И тук почна истински забавното – изведнъж във всички заведения изгасна тока, ей така просто – кръц и край…Само в местната чалгa-мека (сполучливо брандирана Sun City) имаше ток. Та седяхме си ние около час пред култовото (както разбрахме от местните хора) заведение Underground и се забавлявахме да уведомяваме хората че „вътре нема ток, но затова пък има 5лв. вход“. Как да е де – към 1 най-сетне го пуснаха та се намъкнахме вътре. Мястото прилича на нещо средно между „Строежа“ и „О!Шипка“ преди ремонта – симпатична дупка общо взето:) Токът спря на няколко пъти, но вече се забавлявахме с това. Поразковахме се от танци. Хубавко беше – даже днес никак не ми се тръгваше обратно към любимата София…