Погледнах си календара на блога и осъзнах че съм писала едва ли не през ден този месец. А като си помисля, че не вярвах да продължа да пиша в този блог. Виждаше ми се малко леко несериозен на фона на дългите пространни и дълбокомислени трактати на блогърите-ветерани от Блогосферата. Лошо няма де -всеки си пише както му харесва и колкото хора, толкова и стилове.Както писах и преди – не мога да пиша дълго. Но се пристрастих И се уплаших да не ме обземе някаква форма на графомания.Споделих с приятелка а тя мъдро заключи:

Каква ти графомания, внимавай да не те хване клавиатуромания…

“Капитал” пише за лудницата около последната книга от поредицата за Хари Потър.

Наистина не мога да ги разбера тези хора – какво толкова – просто книга,нужно ли е такава масова истерия, да се тълпят по книжарниците и прочие.

Аз съм чела две или три от книжките на английски (мисля че беше Harry Potter and the Order of the Phoenix, Harry Potter and the Gobblet of Fire и Harry Potter and the Chamber of Secrets). Верно, стилът е увлекателен, историята – интересна, но чак пък толкова…

Още повече че в България англоезичното издание се продава на (безбожната поне според мен) цена от 50 лв.  Не знам как се харчи, но определено не е за всеки джоб А да си купуваш преводи със съмнително качество…

Днес беше сменен министърът на правосъдието – появи се една дама с доста селско излъчване – Миглена Тачева.

Не искам да съм предубедена, обаче още в самото начало тази жена ме настройва против себе си.

В интервю в емисията на БТВ в 19 часа днес, жената побърза да се изфука, че вече се срещнала с главния прокурор за да движи въпроса с медиците в Либия.

Excuse me, ама аз ли съм глупава, или това преоретизиране е мааалко странно? Нима медиците са най-важния проблем на българската правосъдна система? Всичко друго върви по мед и масло, нали…

Само на мен ли ми се струва, че тази извратена история и далавера с медиците започна да взима застрашително големи размери.  Колеги от БТВ , моля ви, недейте прекалява. Вече втори ден във вечерните ви емисии се говори почти само и единствено за МЕДИЦИТЕ В ЛИБИЯ

Цялата история с блогърите и МВР ме накара да се замисля колко е хубаво, че все пак в тази абсурдна държава има хора, които са способни да погледнат малко извън собствената си паничка и да се обединят около една идея и кауза.

Хубаво е, че ги има, защото това е тъй нареченото ни гражданско общество. Надявам се са много повече от хората, които са в списъка с реакциите на тази грозна проява на полицейщина.

Само че какво следва? Отговор или някакво официално становище от страна на Министерство на вътрешните работи липсва, не вярвам и да се получи. Всички ще си мълчат като бити задници най-малкото по три причини: първо – според мен за тях случилото се е няк’ва дреболия, а тия блогъри ще млъкнат скоро кат видят, че вече никой не им обръща внимание; второ – защото според мен случилото се илюстрира колко неграмотно са се отнесли органите на реда в случая – а никой не се кефи да си признае колко е глупав, нали ; трето – лято е бе хора, следователно на въпросните господа повече от всякога не им се занимава със сложни интелектуални дейности, включващи участието на повече от 3 от и без това оскъдните им мозъчни клетки.

Та…седя си и си мисля – какво ще произлезе от цялата тази работа. Дали ще е “всяко чудо за три дни” както изрази опасение един колега? Или ще се промени все пак нещо? Когато говорих с един колега за протестите за Странджа той каза “Знаеш ли, за пръв път тези протести може да успеят да спасят парка…”  И ние, надявам се, ще успеем да спасим личната си свобода и желание да имаме мнение тук и сега в България.