Думата ми всъщност не е за никакви компютри и прочие сложни схеми.

Просто някак си лятото дойде с твърде много живинки – летящи, пълзящи, хапещи, щипещи и не винаги особено симпатични.

Разбира се първенството се държи от комарите, с които към момента се боря сравнително успешно с помощта на един Райд на таблетки. Това само в стаята казван. За навън не съм се обзавела още (ако не се смята едно мазило с не особено приятния аромат на оцет), което си бях взела когато ходих в Индия. Но това беше ехеее, колко отдавна. Изтекъл му е срокът на годност. А за някои места си е направо задължително човек да има анти-комарно средство – „Лодки“ например (както мисля там да си направя рожденния ден, трябва да си предупредя гостите, за да не ми е това последния купон на който идват ).

За хлебарките няма смисъл да се говори – те определено се кефят на лятото и единствения начин за total extermination (освен атомната бомба де)  за който се сещам е да викнем ХЕИ да напръска целия блок. Това обаче означава да искам пари от 20 семейства, 80% от които подозирам са пенсионери и познайте как ще ми дадат.

Е, поне добре че не съм се натъквала на други по-зловещи насекоми като бълхи например. Не знам как ще реагирам ако видя бълха наживо. В представите ми те са някакви нереални същества дет ги показват в цирка (дори нямам идея колко милиметра са големи точно). Има опасност да изпищя яко ако ми се случи да срещна някоя.

А като бях в Борисова онзи ден имаше едни малки такива мушички, а съм сигурна че и кърлежите са дебнели в засада в близката трева.

Изобщо лятото е хубав сезон, ама прави хората още по уязвими за злокобния апетит на разни тварички които са колкото дребни, толкоз и вредни

Обувки от магазините „Тенденц“

Кич до последната капсичка.

Пайетки, пискюлчета, пластмасови мъниста, лъскотийки, златничко, ципчета, ненужни закопчалчици, джинсови каишки, апликации върху подметките, леопардовки шарки в червено.

Oh, please…имам слабо сърце. Не може да понесе толкова много откровена грозота на едно място

Днес с изненада разбрах, че в Полша имало скандал около култово лигавото детско филмче „Телетъбис“ .

Лилавото човеченце, разбирате ли, било от мъжки пол, а носело червена дамска чанта. Сиреч – има съмнение, че е гей и това може да се отрази върху психиката на дечицата, които гледат филмчето. Освен това и Мечо Пух бил гей, щото приятелите му били все от мъжки пол…

Сега чакам да ми кажат, че Пипи е лесбо заради дружбата си с Аника. Всъщност цялата работа с чая и бисквитите е с една единствена цел – да я подмами и да се възползва от нея…А пък за Червената шапчица…там само като си помисля за какви извращения иде реч…и тръпки ме побиват 🙂

…се пееше в една песен. Е, някои предпочитат да си стоят по клоните.

Изобщо не мога да го разбера това. Симпатичните хора, изобретили мобилния телефон са помислил за опция „silent“, за вибрации и какви ли още не благинки.

Обаче, явно или тези екстри са ужасно трудни за ползване, или просто някои собственици на телефони нямат нищо против да демонстрират селянията си пред широката публика.

Пример. Днес в часа по френски телефонът на един от курсистите (мъж на средна възраст) иззвъня около 7 пъти в рамките на 10 минути. Съжалявам много, обаче ми е трудно да приема обяснение от рода на „не знам как му се изключва звука“ – та то да не е направено за хора с докторат по ядрена физика?! 🙂

И другата невъзможна простотия. Да отидеш на концерт на Белен Мая и понеже фламенкото очевидно не е лесносмилаемо, защо да не си го прокарваш с биричка и солетки… Неописуема изцепка. Мисля че трябва да категоризират събитията и на сериозните концерти, кино и театрални представления и да не пущат разни хора дето са дошли защото „някой каза че е много модерна тая“ или пък „я да го видим тоя сиа филм що спечели толкоз награди“. Да – който иска да хрупа пуканки и да сърба количка – ОК, ама не навсякъде. Аз лично не си представям някой на 8-мия ред на Миланската Скала да извади пакет солети и кенче с биричка и да посръбва доволно 😦