Уважавам Джордж Майкъл. По точно в минало време.  Човека наистина е добър шоумен и се обзалагам,че и тази вечер няма да се изложи на стадион „Локомотив“ в София.

Но ми пада с една идея по-ниско в очите с цялата тази история – да посвети песента „Freedom“ на сестрите в Либия. O, please!

Дали той я е посветил или са му платили добре да изрази съчувствие – няма особено значение. Не ми се вписва някак си. Колкото по-показни стават акциите на така наречената кампания „Не сте сами“, толкова по-противни и цинични ми се струват.

И продължавам да си задавам два въпроса:

Не е ли поругаване на символите на българщината (в случая знамето),  отпечатвайки  върху него този девиз „не сте сами“ и слагайки го на всевъзможни места (моля да ме ъпдейтнете ако съм пропуснала новата линия салфетки „не сте сами“) ?

Кой и колко пари изпра за сметка на нещастието на хората (дори да не съм убедена във невиността им, съчувствам им от чисто човешка гледна точка)?

Та…Джорджи, I’m sorry, but NO more FREEDOM… Или поне ако я слушам ще е с мноого смесени чувства.И не, ти не си ни най-малко виновен…

По принцип обичам животните. Кучетата в това число.

Представям си някой ден да имам хубаво куче и да се грижа за него. Мразя когато някой каже, че кучетата били по-глупави от котките и прочие.  Просто са по-различни.

Защо тогава, без да съм агресивна и без да мразя по някакъв начин кучетата, винаги когато видя едно от онези дребни , слабогърчави същества, които също се причисляват към кучешкия род (тип пинчери) изпитвам ужасен порив на неоправдана агресия? Истината е че ужасно много ме е страх да не ги настъпя, защото са толкова малки. И освен това ме нервят ужасно, защото явно повечето от тях искат да компенсират дребния си ръст със злобен лай. Та – за да няма инциденти, просто гледам да ги избягвам животинките…иначе просто като се приближа и си представям как ги ритвам като футболна топка (ох…ужасно звучи, знам, работя по въпроса …)

Нямам особено ясен спомен, ама някаква интуиция ми подсказва, че на тази дата преди 6 години ми беше бала (може и на 23-ти да е било взъщност).

Какво си спомням ли?

Роклята – дълга,с много дантела и висока талия. Хубава, но естествено впоследствие неизползваема. Чантата също.

Бижутата – сребро и седеф. Слагам ги рядко…

Обувките – бяха безсрамно евтини на фона на тези, които съученичките ми си бяха купили…И после ходих с тях на салса. Още ги пазя, ама май трябва да ги разкарам че се скъсаха…

Самата вечер…не мога да се сетя дали валеше както сега …по-скоро е възможно да е имало леки превалявания, но нищо съществено.

Бяхме в „Интера“ – много лош избор на място. После в една забутана механа на Арбанаси, където между 3 и 5 слушахме една и съща касета с чалга…

После по някое време като се съмна ходихме да ядем и аз шляпах боса (защото заваля) по главната да търся отворен магазин за да купя бутилка шампанско за да черпя едни приятели.

Дам…като цяло съм много против цялата история с баловете. Някакви келеша трошат грешни пари (с които може да се финансира една година обучение в универистета или поне нещо по-смислено) за да се покажат колко са фешън, кул, готени и прочия прояви на излишна показност. Всъщност всички знаят, че родителите са спестявали сума ти време, че родата е помогнала кой с кво може. И че не е важно абитуриента да се чувства добре, важно е комшиите да висят по балконите и да цъкат „вай вай, то наш’то гардже най-хубаво“. Айде без такива…ако цялата дандания е имала смисъл преди 40 години, когато гимназистите не са имали толкова лесно достъп до „живота на големите“, то днес, когато децата си имат гаджета от 6 годишни, за пръв път правят секс на 10 и в междучасията си пийват (в най-добрия случай) бира…цялата тази работа с баловете ми прилича на смешен маскарад и парад на еснафщината 😦

Цялата минала седмица се самообвинявах за факта,че няма да гласувам на изборите за евродепутати.

Резултатите, както и предполагах са разочароващи. Сигурно и аз имам вина за това, че ДПС и „Атака“ ще правят сеири след някой друг месец в Брюксел. Не ми се ще да си го представям.

Избирателната активност била ниска…Аз лично гласувах вот на недоверие на тези избори. Как да вярвам на някакви си хора, които лъжат избирателите с кебапчета и чалга. Как да застана зад корумпирани лица или кариеристи и да ги подкрепя да ни представят страната пред Европа. Сигурно има и свестни хора сред кандидатите…Надявам се не всички да са като Слави Бинев. Макар един вътрешен глас да ме кара много да се съмнявам.

В изборното студио на БТВ бяха поканили фолкпевицата Камелия, която си развяваше гърдите в едър план. И за пореден път се убедих, че се задушавам от всепоглъщащата пошлост и простотия в моята мила родна страна.

Колкото да ми е тъжно да го кажа – напоследък все по-често се замислям „защо живея тук“. Скоро отговорът – „защото обичам България“ няма да важи…