Много ми е смешно когато някой в България използва израза „ВИП“. Още по-смешно ми е когато го използва в съчетание с имена като Евгени Минчев, Азис, Ивана, Мис Едикояси ( и подобните уродливи клонинги на българския шоубиз).

Обаче някак си хем ми е смешно…хем ми е едно такова тъжно. Защото май нашите „ВИП“ове отразяват нивото на цялото ни общество. Щом се прехласваме по „класата“ на девойки със съдържание на сутиена 100кратно по-голямо от това в главите…Щом идолите ни са някакви кичозни хермафродитни типове…Какви са обикновените хора тогава?

И тази поредна простотия с „ВИП Брадър 3“. Не че ще имам време (или желание) да го гледам. Но изпадам в ужас как хиляди ще го следят жадно и ще го обсъждат на масата, в кафето, на работа или във форумите…Как всички ще тръпнат да видят гей-изцепка, изневяра, оргия с любимите си „ВИП“ове.

А мен това ме отвращава…Да гледам примерно Катя Евро как се въргаля по пода нафиркана до козирката (имам някакво смътно усещане че ще направи нещо в този стил) само защото не може да намери друг начин да бъде интересна за публиката. Да гледам шепа събрани на едно място „звезди“ в отчаян опит да изпросят поредната доза внимание, кривейки се наляво-надясно, и позирайки като „скандални“.

Не, благодаря. Предпочитам да не съм толкоз „ВИП“…

Така казва един познат  по повод откровенната наглост на сервитьорите, които в общи линии са пишман че са се родили май.

Наскоро ми се случиха две неща, които ме карат да се убеждавам в правотата на това твърдение.

Първото действие: Висококласният ресторант „Before&After“ . Главни действащи лица – голяма компания ( няколко филолози, няколко медици) и сервитьор (тип – метросексуално-изглеждащ,  претенциозен и угоднически). Всичко върви съвсееем тривиално, докато един от филолозите започва да се ядосва, че уважаемия сервитьор не му носи бирата дори след 3тото повикване. Сервитьорът го играе high-class и презрително отбелязва „Тук не ви е „Дивака“ да викате така, простаци такива“.

Не, не извикахме управителя на заведението.

Без коментар.

Второ действие: Централна автогара. Хващам си такси, макар да живея съвсем близо,  защото някак си бул. „Сливница“ не е място за разходки на момичета след 11 вечерта. Стигаме и понечвам да платя. При което шофьора изръсва: „Ебаси майката, сега ще въртя обратно до автогарата повече празен, отколкото насам пълен.Що само на мен се падат тия курсове“. Този път не издържах и му се изрепчих:“Нали все някой трябва да ги прави тия курсове!?“

Уважавам всички, които си изкарват честно хляба. Но не съм длъжна да им търпя мрънканията, нали? И в моята работа има неща, които не обичам да правя, но няма как! Та – ми се иска – както аз стискам зъби за да са доволни хората, така и вместо да ми се развика или напсува шофьорът или сервитьорът да се усмихне и да забрави за миг че е шеф 🙂  

Днес е хубав ден…

По няколко причини:

Днес е Първа пролет!Официално. Макар че с тези климатични промени може ли човек да разбере кога какъв сезон е. Спомням си с голяма доза носталгия зимата ( с много сняг), пролетта (с цъфналите дръвчета и онзи особен въздух), лятото (онова незабравимо лято на 2004) и есента (с експлозията от цветове и меланхолията на дъжда)…

Днес е празникът на моя роден град!Не знам защо е избран точно този ден, но е хубаво някак си да се празнува точно сега. Търново е толкова красиво когато цъфтят дърветата…За съжаление от няколко години насам никога не успявам да си бъда вкъщи за празника. Все се случва да съм ангажирана, а и днес също бях на работа. И беше четвъртък – най-натоварения ден…

Днес блогът ми се върна след около двуседмично отсъствие. Трябва да призная че ми липсваше и точно в дните, малко след като изчезна ми се пишеше най-много.Ето какво съм надраскала  когато вече не можех да се сдържам 🙂

14.03.2007

Това тук толкова ми прилича на  Оруел че чак тръпки ме побиват!

***

Бях в Люлин. Пътешествие извън моите познати реалности и светове. Back to the basics.Искам да работя с обикновени хора.Не с големи клечки и със зомбита„не искам да споря с велики хора“ 

***

откакто нямам блог все повече ми се пишезаконът за всемирната гадост in action 😦

Днес съвсем изненадващо получих кутия луксозни шоколадови бонбони. Знам от кого са, но не съм сигурна по какъв повод. Но беше прекрасна изненада…

Не на последно място, днес беше денят, който си избрах на първи март. Казват че денят бил като характера на човека. Днес беше типичен пролетен ден. Започна ясно и свърши с пороен дъжд. Шантав като мен… 🙂 Но все пак истински и красив.

8 ми март противно на моите очаквания се оказва доста спорен празник напоследък. Явно, една група хора смятат че трябва да го заклеймят като част от соц-а и да го зачеркнат от календара.  Доста глупаво виждане според мен.

Спомням си как разглеждах картичките от руските pen-pals (не се сетих за по-добра дума на български, кореспонденти може би) на майка ми и на тях имаше разни такива с цветя и осмомартенски пожелания. Ставаше ми мило да ги гледам…

Но не знам дали 8ми март е празник. Не защото е наследство от комунизма или защото, както днес някой ми подхвърли „е ден на майката“ ( а ти си още момиче, следователно не бива да го празнуваш). А защото е някак си тъжно че повечето мъже се сещат да ни подаряват цветя предимно (да не кажа само) на такива празници.  Че през повечето време ние работим наравно с тях (няма да казвам повече, за да не ме обвините във феминизъм 😉  ). И никой не се сеща за това че сме нежния пол и прочия и прочия.

Всъщност, колкото и да ми е мъчно, като гледам в България работата с „нежния“ пол е доста объркана. Дано да греша, ама като че ли познавам повече жени, които са по-мъже от господата…

И все пак без да се впускам в тази тема…да пожелая на всички „мъжки момичета“  силата на красотата и умението да я използват за да направят света около себе си малко по-добър 🙂