След няколко дни само е невероятния прекрасен Празник на влюбените – 14 февруари. Доколко е празник на любовта и доколко на кича обаче – не мога да преценя. Днес видях някакъв рекламен камион с прозрачно ремарке, на което пишеше „Празнувайте Свети Валентин с нас“ и вътре , в тапицираното с червен губер ремарке, бяха изложени всевъзможни сърцевидни джунджурии – плюшени сърца от всякакъв калибър, пухчета, и всички останали невероятни ( и непотребни) предмети на кича. Може би, ако бях „влюбена“ в някого или бях още тийнейджърка…нямаше да се издразня толкова, а щях да се умиля и разлигавя.

Не знам защо обаче започна да ми се повдига.

Защото се сетих за витрината на Orange centre (магазин, който иначе уважавам) …

Тя винаги представлява идеално отражение на изкуствения лъскав свят, чиито елементи се предлагат вътре. Особено по празници – перфектния кич и фалшива порция „празничност“ е там.

Да видим…

Преди няколко седмици имаше прекрасна хартиена камина.Коледа е все пак – топлина, домашно огнище и прочие маркетингови залъгалки. Сега наближава Свети Валентин – и ето че на витрината цъфнаха големи сърчица. Любов, розова захар, пеперудки и прочие (като неща излезли от стаята на DeeDee, Dexter’s sister). Ако някой се е уплашил че после няма да има какво да се сложи – споко!Идва Великден – зайчета.После – Гергьовден.След това – абитуриентски балове. Лятото май е малко постно. Но да не се отчайваме – началото на учебната година е прекрасен повод за „празник“, нали.

Купуваме всичките тези неща, някой ни убеждава, че те ще ни накарат да се чувстваме по-щастливи и обичани. А всъщност – в цялата мания да притежаваме забравяме, че най-красивото в празниците е именно мига.

Да бъдем с близки (или непознати). Да правим нещата които обичаме. Да правим нови неща и да се забавляваме. И че не можем да затворим тези единствени моменти в буркан. И затова са толкова безценни 🙂

Днес се замислих върху текста на една песен в който се пееше „i gave you my heart, now you want my soul“.

Замислих се дали сърце и душа са две различни неща, когато става въпрос за отдаването им „на някого“.?Може ли да се говори за последователност на отдаване в смисъла – първо ти подарявам сърцето си, а после и цялото си същество – т.е. – душата? И дали умираме когато се дадем напълно на някого а този някой не е готов да ни вземе?Изобщо какво става после…

Наистина ли светът ни се смалява като остаряваме?

По принцип нямам нищо против кампанията на Mtel LOOP. Не защото все още влизам в таргета и. Просто има някои свежарски неща.Като изключим леко агресивните клипчета с пенсионери които бият с пазарските си торби тийнове – лекия носталгичен соц-привкус и готините билбордове с бабки с кецове върху скейтборд са яки:)

Обаче днес това което видях направо ме уби. Някакъв автобус -реклама на LOOP. И точно до вратата надпис (естествено част от посланието на МТел към потребителите) -> „Влез ако си под 26“

Просто се зачудих коя ли врата използват пенсионерите, вечно тръгнали нанякъде…И не е ли малко твърде провокативно това послание в контекста на градския транспорт.