Какво е истинското приятелство и има ли място цинизмът в него?

Днес с изненада разбрах, че в Полша имало скандал около култово лигавото детско филмче „Телетъбис“ .

Лилавото човеченце, разбирате ли, било от мъжки пол, а носело червена дамска чанта. Сиреч – има съмнение, че е гей и това може да се отрази върху психиката на дечицата, които гледат филмчето. Освен това и Мечо Пух бил гей, щото приятелите му били все от мъжки пол…

Сега чакам да ми кажат, че Пипи е лесбо заради дружбата си с Аника. Всъщност цялата работа с чая и бисквитите е с една единствена цел – да я подмами и да се възползва от нея…А пък за Червената шапчица…там само като си помисля за какви извращения иде реч…и тръпки ме побиват 🙂

Не мога да чета дълъг текст на компютър. Затова май тактично пропускам блоговете с дъъълги постове (може да са най-най-интересните на света и все пак…).

Уважавам хората, които успяват да изразят това, което искат в половин до една печатна страница.

Аз самата установих че ми е трудно да пиша дълги неща. В около 120 реда казвам общо взето всичко, което имам да кажа. Останалото рядко е нещо различно от разтягане на локуми…

…се пееше в една песен. Е, някои предпочитат да си стоят по клоните.

Изобщо не мога да го разбера това. Симпатичните хора, изобретили мобилния телефон са помислил за опция „silent“, за вибрации и какви ли още не благинки.

Обаче, явно или тези екстри са ужасно трудни за ползване, или просто някои собственици на телефони нямат нищо против да демонстрират селянията си пред широката публика.

Пример. Днес в часа по френски телефонът на един от курсистите (мъж на средна възраст) иззвъня около 7 пъти в рамките на 10 минути. Съжалявам много, обаче ми е трудно да приема обяснение от рода на „не знам как му се изключва звука“ – та то да не е направено за хора с докторат по ядрена физика?! 🙂

И другата невъзможна простотия. Да отидеш на концерт на Белен Мая и понеже фламенкото очевидно не е лесносмилаемо, защо да не си го прокарваш с биричка и солетки… Неописуема изцепка. Мисля че трябва да категоризират събитията и на сериозните концерти, кино и театрални представления и да не пущат разни хора дето са дошли защото „някой каза че е много модерна тая“ или пък „я да го видим тоя сиа филм що спечели толкоз награди“. Да – който иска да хрупа пуканки и да сърба количка – ОК, ама не навсякъде. Аз лично не си представям някой на 8-мия ред на Миланската Скала да извади пакет солети и кенче с биричка и да посръбва доволно 😦