Уважавам Джордж Майкъл. По точно в минало време.  Човека наистина е добър шоумен и се обзалагам,че и тази вечер няма да се изложи на стадион „Локомотив“ в София.

Но ми пада с една идея по-ниско в очите с цялата тази история – да посвети песента „Freedom“ на сестрите в Либия. O, please!

Дали той я е посветил или са му платили добре да изрази съчувствие – няма особено значение. Не ми се вписва някак си. Колкото по-показни стават акциите на така наречената кампания „Не сте сами“, толкова по-противни и цинични ми се струват.

И продължавам да си задавам два въпроса:

Не е ли поругаване на символите на българщината (в случая знамето),  отпечатвайки  върху него този девиз „не сте сами“ и слагайки го на всевъзможни места (моля да ме ъпдейтнете ако съм пропуснала новата линия салфетки „не сте сами“) ?

Кой и колко пари изпра за сметка на нещастието на хората (дори да не съм убедена във невиността им, съчувствам им от чисто човешка гледна точка)?

Та…Джорджи, I’m sorry, but NO more FREEDOM… Или поне ако я слушам ще е с мноого смесени чувства.И не, ти не си ни най-малко виновен…

Нямам особено ясен спомен, ама някаква интуиция ми подсказва, че на тази дата преди 6 години ми беше бала (може и на 23-ти да е било взъщност).

Какво си спомням ли?

Роклята – дълга,с много дантела и висока талия. Хубава, но естествено впоследствие неизползваема. Чантата също.

Бижутата – сребро и седеф. Слагам ги рядко…

Обувките – бяха безсрамно евтини на фона на тези, които съученичките ми си бяха купили…И после ходих с тях на салса. Още ги пазя, ама май трябва да ги разкарам че се скъсаха…

Самата вечер…не мога да се сетя дали валеше както сега …по-скоро е възможно да е имало леки превалявания, но нищо съществено.

Бяхме в „Интера“ – много лош избор на място. После в една забутана механа на Арбанаси, където между 3 и 5 слушахме една и съща касета с чалга…

После по някое време като се съмна ходихме да ядем и аз шляпах боса (защото заваля) по главната да търся отворен магазин за да купя бутилка шампанско за да черпя едни приятели.

Дам…като цяло съм много против цялата история с баловете. Някакви келеша трошат грешни пари (с които може да се финансира една година обучение в универистета или поне нещо по-смислено) за да се покажат колко са фешън, кул, готени и прочия прояви на излишна показност. Всъщност всички знаят, че родителите са спестявали сума ти време, че родата е помогнала кой с кво може. И че не е важно абитуриента да се чувства добре, важно е комшиите да висят по балконите и да цъкат „вай вай, то наш’то гардже най-хубаво“. Айде без такива…ако цялата дандания е имала смисъл преди 40 години, когато гимназистите не са имали толкова лесно достъп до „живота на големите“, то днес, когато децата си имат гаджета от 6 годишни, за пръв път правят секс на 10 и в междучасията си пийват (в най-добрия случай) бира…цялата тази работа с баловете ми прилича на смешен маскарад и парад на еснафщината 😦

…със своя сив рефрен,
защото теб те няма в този празен ден.
В луната отразен те виждам как си още тук
и пак не мога да заспя в цветен сън.

Много любима песен на Ваня Щерева.

Днес дъждът продължи да  разказва истории. И да сближава хората.

Докато чаках 280 на Плиска една възрастна жена ме попита дали може да се приюти под чадъра ми. Стана ми странно и хубаво 🙂

Напоследък доста мисля върху нещо. което ми бяха подхвърляли отдавна, още преди да започна да се занимавам с журналистика.  Някой ми беше казал „Свободата на словото се простира до кабинета на главния редактор“.

Приемайки това на шега тогава, сега започвам да се замислям не докъде се простира, а има ли я изобщо тази свобода. Колкото и да се говори за независими медии, в най-добрия случай – ако не са обвързани с политически интереси, то те са малко или много под влиянието на рекламодатели и партньори.

Не това, обаче, е най-голямата беда. А по-скоро фактът, че май у нас, ако журналист се опита да изкаже своето крайно мнение по някой въпрос бива или в „по-добрия“ случай напсуван и окачествен като непрофесионалист или в по-грубия вариант – просто го бият.

Та това ако е свобода…тая свобода май доста боли…