Ако съм шофьор на такси или на автобус от градския транспорт (оказа се – не само в Софийския, но и в Пловдивския) и наближават избори…вероятността да ми се изпълнят желанията е доста голяма ако вдигна малко повече шум около себе си. Практиката досега показва, че явно това е печелившата формула!

Аз наистина уважавам правото на тези хора да стачкуват (макар че – аргументи, че не им стига заплатата от 600 лева не ме топлят – заплатата на баща ми е 3 пъти по-ниска). Обаче някак си не мога да не остана с впечатлението, че у нас всеки такъв разумен протест се обръща в извиване на ръце в стил “ подавам ти пръст, ти ми отхапваш ръката до лакътя“. И не мога да не си задавам постоянно въпроса – защо трябва да се стига до такъв вид изнудване, толкова ли е трудно да се разберат двете страни. И защо се обръща внимание само на протести, на които някой заплашва да (не) направи нещо, а не на такива, където хора се опитват да отвоюват правото си да живеят нормално?

Допълнение от 16.05.

Днес и манекенките, и те барабар с мъжете решили да протестират. Сладурани:) Поне е било хубава гледка!

Макар да съм ходила само в толкова страни, колкото могат да се изброят на пръстите на ръцете, от край време си се се чувствам  „гражданин на света“.  Не знам какво е научното определение на този социален феномен, но за мен си е усещане. Да знаеш че си адаптивен, че си достатъчно гъвкав и след известно време можеш да си достатъчно близък с всяко място по света.  Да си изследовател и приятел на местата.

Преди време една психоложка ме накара да нарисувам дърво и по рисунката разтълкува, че съм много привързана към дома и семейството. Вероятно наистина е така. Но също така знам, че пътуванията ми носят някаква мъдрост. Затова трябва да са етап от живота ми.

Сигурно звучи несериозно да тръгнеш да пътуваш ей така …година две… Но си струва…Просто за да срещаш хора. И да слушаш истории! Такива прекрасни истории има, които само чакат да бъдат разказани… Ето, вчера например, светът направо дойде при мен с Виктор. Той е мексиканец, обиколил 50 страни. Запознал се в Китай с Инди (който тогава преподаваше английски там) , гаджето на Ануки ( кенийка с индийски корени, живееща на Острова), с която работих ( но май повече се забавлявах) през прекрасното лято на 2004г. във Варна…И това е само част от историята 🙂

Предвид приближаващото лято и модерните през този сезон отворени отпред обувки…

Някак си нещо ми става като видя жена със сандали или чехли и чорапогащник. Едно такова леко соц и леко аграрно.

Така че – ако е вярна максимата че елегантната жена трябва винаги да носи чорапи…ми явно по моята логика никога не може да носи сандали и чехли 🙂

Оказа се, че дори и „белите якички“ могат понякога да слязат от лъскавите си служебни автомобили и да се придвижват по алтернативен и малко по-здравословен начин 🙂

Днес видях на път за работа няколко господа с костюми, яхнали колела. Много ми стана усмихнато. Щом тия хора са оставили вкъщи отношението „аз съм много успял и сега ще ви демонстрирам каква кола карам“, предполагам че могат и още много други да го направят! 🙂

Ако вземе да става това явление по масово може би някой ще се сети че е крайно време да се направят вело-алеи и да се осигури възможност на хората да си стигнат спокойно до работа с колелото без да им се налага да се излагат на риск и да лавират между спрелите буквално навсякъде коли.