Започвам си нова рубрика, нещо като тих и неагресивен протест срещу царящата в България безвкусица и кич в обличането. Без претенции и без очаквания мнението ми да допадне на всички ( знаем приказката за котето, което се облизало под опашката и казало „Въпрос на вкус“)

Та личното ми стилово табу номер 1 (не по важност а просто защото все трябва да почна отнейде 😉 ) е

дрешки, бельо, коланче или обувчици с животински шарки. Особено в комбинация със златничко, сребърничко или друго лъскавичко. No comment. Само стомаха ми се обръща 😦

И днес, както всеки друг ден ми се наложи да ползвам някои интересни, звучни и прекрасни „български“ думи. За моя голяма радост, този път „мол“ не води класацията 🙂

Днешното топ 3 на звучните български думи е оглавено от:

спикъри

следвани от

флейкс

енд ласт бът нот лийст

фейслифт

Между другото,  Пеца беше писала домашно, което изискваше да се извадят от един брой на „24 часа“ всички чуждици. Броят им беше малко над 300, като начело бяха френските (113), следвани от английските (95). Твърде изненадващо за мен думите от турски произход бяха чак на трето място по численост, а руските – на 6-то.

Така между другото научих, че автоджамбазин произлиза от гръцки и персийски, гадже – от цигански, дамаджана – от френски, робот – от чешки, тузар – от руски,  чалга – от турски 🙂

Не не става въпрос за филма.

А за една спонтанна среща в свеж майски неделен следобед.

Пролетния дъжд, който е много своенравен, се изля изведнъж, като любов на един дъх…

После улиците останаха мокри и ухаещи.

София е хубава когато е къпана 🙂

Отидох да видя Севи и съвсем спонтанно се събрахме 7 жени – аз, Севи, Фанчето, Меган, Катето, Стелчо и нашата пътешественичка Верги.

Освен че много се смяхме, научих и някои доста интересни неща  като например

колко мръсни са пристанищните градове

как се вдигат и свалят платна на яхта

как се вдига котва

в какво се състои изпита за competent crew (както и да се превежда това) на яхта

как се учи английски в полеви условия – или каква е разликата в употребата на kettle и на tea-pot

че притоплянето на храна е вредно, защото създавало приятни условия за живот на бактериите

че в някои райони на Мозамбик има населени места, до които може да се стигне само пеш след 2-3 часа ходене

че са измислили изобретение за вадене на вода от пустинята, което се задвижва от детска въртележка

че Мозамбик е католическа държава, но много хора вярват в магии и различни секти

че традицията мъжете да имат повече от една жена е започнала в миналото, когато религията е повелявала , в случай че брат му умре, мъжът да се ожени за съпругата, за да я защити. А в Мозамбик нямало ограничения колко жени може да има един мъж. При брака с първата само подписвал документ в който посочвал дали тя ще му е единствената жена или ще има и още

че средния брой членове на индийското семейство е между 6 и 8

че самолетния билет до Йоханесбург  струва около 600 евро (само в мечтите ни) а този между Индия и Шри Ланка – около 30 евро

а също така – научих как сливово дърво може да ражда праскови!

Може да съм попропуснала нещо, но и това си беше достатъчно хубаво за 3-4 прекрасно прекарани часа 🙂

Преди малко докато гледах „Ъндърграуд“ се замислих за погребенията на разни големи диктатори и държавни мъже.

Помня, когато мама ми разправяше като била още ученичка и умрял Сталин. Тогава ги строили всички да плачат дружно, а тя нали си е шматчица била, та нещо не разбрала какво толкоз му е тъжното и се подхилквала, щото всички наоколо ужасно смешно са циврели явно:)

Цялата тази работа с почестите ми се вижда малко пропагандна. Народът или жали държавния си глава защото го обича (и съответно главата си е вършил работата) или просто защото някой е накарал народа да вярва, че държавния глава заслужава да бъде обичан и съответно изпращан с почести. Странно е някак… Въпреки че ужасно съжалявам, че не можах да ида в мавзолея преди да го съборят и да видя мумията на Георги Димитров.

 И друго нещо съжалявам. Не знам защо, ама си мисля, че ако вземе че умре някой политик, хората няма да се стичат на тълпи да го изпратят. И то не само защото няма пропаганда, ами просто защото тук никой вече не вярва, че политиците си вършат работата.