За всички, които си пожелаха снимки…ето няколко, които представят част от хилядите лица на Индия 🙂

Тази мисля няма нужда от особен коментар 😉

Не мислете, че само у нас строят като луди. И тук е една огромна строителна площадка. Като се добави и ужасната инфраструктура – ежедневните неща се превръщат в истински приключения. Въпреки това никой не мрънка.Помислете за това следващия път като тръгнете да се оплаквате от София…

Прочетете още „Лицата на Индия“ →

Хубаво е да създаваш неща…

за хората, които обичаш…

със собствените си ръце 🙂

Пееше едно време Васко Кеца:

„Телефон все ни свързва, телефон ни дели

колко тъжна е тази наша обич, нали…“

По времето когато я пееше тази песен нямаше мобилни телефони. Само стари, стационарни с шайба и пукащо-пращяща връзка. Прочетете още „Телефонна люб…оф“ →

Има хора, с които просто можеш да си седиш ей тъй…без да говориш.

И пак да си безкрайно щастлив,че си с тях.

Има дни, в които съм толкова щастлива, че не мога да се сдържа и заплаквам от радост.

Благодаря ти,  мила Чипоноса Фейо 🙂

А по-точно…

за виното

за картичката

за чая и за крема маскарпоне

за малката феичка

за джаза 

за  несвързаните думи и за двете баби в снега.

Чудеса има. И те са около и в нас! Отворете си очите, бе хора:)

И много вълшебна Коледа!