Днес, прочитайки това реших че трябва да напиша нещо позитивно, напук на работата, която ме залива отвсякъде…Радвам се че успях да си запазя доброто настроение днес – въпреки всичко:)

И така – 10 неща които аз обичам (предполагам това е само началото):

1. Шоколад

2. Аромат на дъжд

3. Слънчогледи

4. Море

5. Аромат на кафе

6. Камбаните на „Александър Невски“

7. Книгите

8. Усмивките

9. Вътрешните дворове

10. Разговорите с непознати

Любовта, когато не може да се случи по общоприетия начин, когато нещо я спира да бъде споделена и „щастилва“ приема формата на музика, места, книги, мисли, преживявания.Думи, които не се изричат.

И на писане…в смс-и, блогове, хомили, тетрадки, в полета на книги, по листи, e-mail-и, картички…

1.Любовта съществува (ура!) в две форми:

Божествена (свързана с духа) – тя ти позволява да обичаш някого без да искаш задължително той да е до теб, да ти отвръща на чувствата, да бъде твой.Просто да го обичаш и да си щастлив че го има.

Човешка (телесна) – тя не ти позволява да обичаш без да имаш. Обичам=притежавам, откъдето и ревнувам. Задоволявам нужда, чувствам се изключителен. Празен ако другия го няма.

В мен тези двете не могат да съжителстват мирно. Съжалявам, но ми отнема твърде много енергия и емоция да се опитвам да ги съвместя.

2.Божествената любов (т.е. онази без условия и граници) е състояние близко до щастието и спокойствието. Тя е вътрешен баланс и пълнота. Но е много трудно да се запази дълго. Тя ми носи и един вид разрушително самодоволство – задавам си въпроса- колко ли хора са способни на такава любов?А този въпрос не бива да си го задавам, защото 1) не знам дали наистина всички не преживяват подобен катарзис (т.е. в него няма нищо изключително) и 2)кара ме да се чувствам нещо повече от другите заради нещо, което не е моя заслуга (защото тази лщбов не е „моя“, тя е отвъд и свръх мен)

3. Божествената любов е лека, когато живееш със съзнанието за нея, но и тежи, ако се вкопчиш в нея.