Хората никога не реагират адекватно в лицето на смъртта. Когато научат, че някой е починал, започват да се чудят какво да кажат за да успокоят скърбящите. В действителност не е нужно да казват нищо.

***

Отидох за пръв път в мароканския ресторант „Анет“ , който ми беше любопитен доста отдавна. Интериорът е много приятен, това, което хапнах (запечени зеленчуци) беше вкусно. Сервитьорката обаче бе твърде несимпатична, а цените – премного височки. На всичкото отгоре отново срещнах познати. Феята ми каза, че сигурно познавам много хора, щом навсякъде, където отидем срещам по някого. Може и да е права.

***

Бяхме на протеста срещу застрояването на Рила. Въпреки студа беше хубаво…много шарени, млади хора с тарамбуки, тъпани, и свирки. Повечето хора бяха подготвени – имаха начелници, щеки, ски.Ние си бяхме съвсем като паднали от Марс. Всички викаха, пяха, танцуваха…трамваите по „Витошка“ спряме…Жалко, че поводът за такова събиране беше толкова тъжен. Все още не ми го побира умът как може някой да посмее да строи и в Рила. И изобщо – докъде мислят да стигнат тези наглеци?

***

Предпочитам ръчно направените подаръци пред купешките. Тази вечер сътворих три малки изненади за три приятелки, които са родени тази седмица. Много съм доволна от резултата и се надявам да им харесат:) Работата по такива неща ми действа успокоително и освежаващо.

Бидох натопена от лицето Мицева да споделям седем любими албума. Разбира се, нали съм вейхайвей, закъснях порядъчно с отговорите, надявам се да ми е простено.

Малко ми беше трудно да избера само толкоз, но все пак ще посоча едни от любимите. След което прехвърлям топката на Цвети, Ал(екс)чо и Инженера. Моля съответните лица да следват правилата, а именно: Прочетете още „И аз да си кажа…за 7те албума“ →

Казват, че за всичко си имало първи път…Е, явно и с готвенето е така 🙂 Днес за мен беше денят на първото готвене ( като се изключат разбира се сладкишите, които обичах да забърквам в училище).

Та значи реших да си сготвя нещо с броколи, защото много ги обичам. Разбира се, нямах никаква идея какво да ги правя, затова потърсих рецепти в интернет. Във всичките, които намерих имаше разни продукти от рода на „сметана“, „прясно мляко“ и незнамкво си. Затова реших да готвя на принципа „като няма, няма нужда“ и използвах само наличните ми материали – а именно – около 300 гр. броколи, два моркова, една глава лук, около 150 гр. филе и 200 гр. кашкавал (искам да кажа че тези мерки са „на око“ 😉 )

Броколите и морковите бяха толкова свежи и цветни, че не се сдържах да ги снимам:)

След като им се порадвах, ги топнах за около 5 минути във вряща вода. После смесени с нарязаните филе и лук ги метнах във фурната да се задушат за десетина минути под алуминиевото фолио (преди това настъргах кашкавалчето).

Ето и резултата 🙂 Знам,че можеше и по-добре, но като за пъри път си беше доста вкусно!

И докато съм на тази тематика да споделя възмущението си от факта,че очевидно „Супер Любо“ освен че е дебел, явно оперира предимно с дясната ръка. Как иначе да си обясня,че ръкавицата му имаше принт само от тази страна ?

Е, БТК се излагат малко откъм загриженост за леваците в кухнята …но да кажем че ще им простя. Все пак си имам утеха – химикалката за леваци, която си взех онзи ден от Orange 😉

Братя българи, сигани, турци, роми и римляни!

Слушайти ма сига да ви разправлявам.

Ейтуй човек  (цъкни де, кво са дзвериш) вчера напраилу голему джамбуре. Ималу начи у „Мухитуту“ циганска работа. Циганска, циганска, ама хубава. Имало значи двама брат’чеди роми (кви роми, баш цигани си беха, ама ади, от мени да замини) дет дрънчели на китара и пели (туй „Джипситу Кингс“ да ги беха чули в миша дупка щеха да са скрият). Чи и инглиски малку знаело брата ром, кат свършило да пева, вика „Тенкю вери мъч“ па аз са пуля щото идинственуту чуждо език дет знаим е българскио (ма как дубре го знаим,а 😉 )

Да’н забраяя, братя роми, да ви казвам! Имаши да са опитват домашна шльокавица и медзе! Туй българити многу прос народ начи- надонесли ини ботилки и торшии. И азе кат се наридих там, един вика „Ше дегусираш ли?“ па азе го глеам, глеам, па му казах „Шшш, братчед, я нидей прай сигански работи ам наливай тука“.  Тъй целата нощ…па после разбрах, че то било некво конкурс – да съ избира коя е най-убавата ръкия…мчи аз де да знам…след седмото чаша сичкити еднакви ми беха.

Та, мислата ми, братя роми йе, че партиту си беши баш квалитетну (тъз дума там я научих, ама понежи не я знам ко значи , да си го кажа по нашенски)  шукартетну. Пък вий ако искати да намажити не само ръкия, ами и мандами – ослушвайти са! Фефруари пак ша има жижи-бижи, ама тоз път шъ бъди херутичну (димек ниприличну).  Пак  цъкъйти  ей тука, ко искати да са светнити.

Ади, да ва пази Банго Васил да не ва хвани бат Бойко га крадети жицата!