След като съм в Индия вече повече от 8 месеца, май е време да ви покажа къде живея…Единствената причина да не го направя досега е…че просто Гургаон е ужасно място, където на никого не пожелавам да живее.

И все пак вижте. Какво се случва, когато всичко бъде оставено в ръцете на строителните предприемачи.

***

Имало едно време едно селце в индийската провинция Хариана, наречено Гургаон. Пусто, неприветливо място, кръстосвано от най-различни хайдуци…Докато един ден тук не стъпил кракът на „ДЛФ Билдинг“…

Скоро след това пустото поле се превърнало в огромна строителна площадка. Офиси, жилища, молове, изкопи, кранове, багери, прах, мръсотия, строителни работници, пак прах, кабели, тръби, работници. Все повече пари и все по-малко дървета. Все по-високи сгради и все по-малко небе.

Вижте сами…

Всичко изглежда хубаво и зелено…Но не се лъжете…това са само няколко квадратни метра пред офиса ни. Понеже е един от малкото офиси със зеленина отпред се нарича „Cyber Greens“

Ето в такива прекрасни беттони блокчета живеят заможните индийци в Гургаон.

Както можете да се досетите, Гургаон е смесица от архитектурни стилове и шантави приумици на луди архитекти. Като тази странна готическа сграда например.

Строежите са навсякъде където се обърнеш. И са толкова огромни, че ако продължават така да строят, скоро ще закрият слънцето 😦

Ах да…да не забравяме и моловете. Храмовете на Гургаон. Единственото място, където можеш да прекараш времето си през уикиенда. На разстояние колкото от Попа до пл „Народно събрание“ се помещават 8 мола.

И няма почти никакви дървета. Нито паркове.

Ако знаете как си мечтая да седна в градинката на „Седмочисленици“ …или в Борисовата…И да се наслаждавам на последните дни на циганското лято…:)

От известно време си блъскам главата над някои особености на индийския service sector. Ето няколко светли примера, които не ми дават мира:

Пример първи: Отиваме значи на кино в един от 10-те местни мола ( да, за съжаление тук прекарваме голяма част от живота си в моловете). Тъй като работя до късно, нямам време да се прибера и да си оставя лаптопа у дома. В киното не пускат с лаптопи. Ядец! Но имат гардероб, където мога да си оставя чантата! Да, но…охраната на гардероба изрично ми отказва да поеме отговорност за лаптоп и ми обяснява с бурни жестове (нали не разбирам Хинди) че такива скъпи вещи не се пазят. Вкратце – ако искам да гледам филм, но нямам кола, където да си оставя лаптопа, съм яко прецакана. Каква е ползата от охранявания „гардероб“ тогава?

Пример втори: Най-големият мол в Гургаон (Може би нашите Мол София и Сити Център взети заедно). Най-популярните западни марки, сума ти индийски – абе вобще от пиле мляко… Обаче какво мислите – няма ни един банкомат, ей тъй за цвят. Аз разбира се съм отвеяна и бях забравила да изтегля пари…И така във всеки един магазин ми се наложи да се потя и извинявам че „видите ли, картата ми е такова…международна дебитна…и се надявам да проработи…“. Не че нещо, ама мисля че място за харчене на пари+място откъдето можеш да изтеглиш пари някак си вървят логично заедно 🙂

Пример трети: Интернет доставчикът у дома. По моите наблюдения – сериозна фирма, която обслужва доста хора в квартала. Да де, ама не говорят английски:( А от 20 стаи в нашата кооперация например повече от половината сме чужденци. Стига се до абсурдни ситуации: звънят ми „Maam, YouTelecom Maam.Payment, maaam…(hindi monologue)“. Уж се разбираме нещо…и те казват „OK Maaam, Ok“. Естествено, впоследствие се оказва че нищо не сме се разбрали. Защо тогава просто не инвестират малко пари да пратят един от служителите си на курс по английски – биха спестили доста фрустрации на не-хинди-говорящите.

Като цяло всички и навсякъде се стараят много да са любезни (дори на моменти стават твърде сервилни), гледат да угодят на клиента (особено ако е чужденец)…ама има още доста какво да се желае по отношение на точност и качество на услугата … За ефективността и това колко души извършват една дейност – мисля да напиша в отделен пост 🙂