Ако имате възможност да подарите една книга на човека когото обичате, коя би била тя?
И защо?
за душата
Чай с лъжичка вълшебности :)
„Веда Хаус“…Къща за Чай и Мъдрост
Намирам я, вървейки уж безцелно по тъй любимите ми малки улички в центъра на София.
Всъщност знаех точно къде отивам…знаех го от момента в който прочетох за чайната в този блог.
Мястото е малко. Всички специални места са малки. Малкото е уютно, топло и домашно.
На вратата ме посрещат ароматите на усмихнати бурканчета чай. Толкова много и различни че ме оставят смутена и моментално очарована.
И усмивки 🙂 Които доколкото разбирам са дефицитна стока напоследък по софийските улици.
Цветно е. И отново…Индия…която за мен явно е съдба 🙂
Чаят разгръща нотките на сладък корен, джинджифил и канела върху небцето ми, а веселите чайници и чаши ме ме стоплят с багрите си.
Тихо е. И в тази тишина чувам разговорите на хората около мен…Толкова незначителни и ежедневни, но хубави, спокойни и истински.
Времето е нищо незначещо понятие.
Сигурно трябваше да спомена за wirless-a, богатото меню и липсата на цигарен дим. Но предположих че тези неща вече ги знаете.
По важното е, че мястото е наистина специално. Аз не бих отишла там с всеки …Така че, ако не се сещате за „специален“ човек с когото бихте посетили Къщата за чай и Мъдрост…идете сами. И пак ще е хубаво:)
Goodness Gracious Me
Един приятел ме открехна за съществуването на BBC шоу, което се бъзика с някои особености на индийското житие-битие.
Шоуто се зове Goodness Gracious Me и аз лично се похилих доволно на няколко епизода, които изгледах.
В English wife показват колко е смешно когато западноевропейките се пънат да се правят на индийки (наистина е смешно да видиш бяла жена да носи сари като ежедневна дреха). В един от другите епизоди синът се опитва да обясни на родителите си че е гей.
Препоръчвам също и The arranged shag, Asian Parents и Check please.
Весело гледане 🙂
Магията на хартията
Винаги съм била привлечена от хартията. Дневници, тетрадки, бележници…Откакто се помня все не мога да им устоя…А тук в Индия изкушението е огромно. Кожени пътеписници (нескопосан превод на travelogue), тетрадки от hand-made хартия, такива симпатични и цветни пликове като на снимката…
Да не говорим пък за писалките. Обичам да пиша с цветни писалки. И с мастило. Химикалките са малко скучни.
Ето днес например си купих писалка и, разбира се, пълнители за нея. Цели 50 броя…Пфу!Изобщо не знам какво ще ги правя толкова много…
Има нещо много старомодно и топло в писането на хартия, което ми допада. Допирът,миризмата, движението на писалката, заврънкулките които остават, задраскванията са толкова по-истински от някакви си начаткани на клавиатура думи 🙂
Вила Вилекула 