светлината на следобеда

Sve4 коментара


Имам един любим момент от пролетните следобеди.

Когато слънцето вече е ниско над покривите и клони към залез, светлината е най-красива.

Някак тиха и поетична едновременно.

Времето спира.

Слънчевите лъчи гъделичкат кожата и сякаш топлят овътре. Сетивата се отварят.

И внезапно – красотата извира от най-невзрачните предмети. Като това цвете в кухнята, което просто си  седи там, ден след ден, незабележимо.

До вчера, когато лумна в цялата пред-залезна светлина.

Дано има повече такива следобеди тази пролет…

светлината на следобеда

книжни благинки

Sve6 коментара

Обичам хартиените книги. Тежината на тялото. Грапавината на хартията. Миризмата.

За любимите ми книги ми харесва да си „маркирам територията“ с някакви малки неща. Например някоя подгъната страничка, инициалите ми написани някъде, мисъл надраскана в полето.

Затова много ми допадна идеята, която видях в един блог – цветни табелки, върху които можеш да си напишеш името (или каквото там друго искаш).  Всъщност те са един вид наследници на традицията на ex-libris-а.

От тук, можете да си свалите няколко доста свежи дизайна (Приличат ми малко на етикетите , които лепяхме едно време по тетрадките в първи клас 🙂 ). Могат да се разпечатат върху лепяща хартия и voila! А този сайт разполага с доста голямо разнообразие от черно-бели и цветни bookplates.

Ще ми бъде интересно ако някой от вас има собствен (рисуван по поръчка) ex-libris да сподели.

А ако тук четящите дизайнери се изкушат и сътворят ex-libris-и ще бъде просто прекрасно 🙂

книжни благинки

monsoon madness

Sve2 коментара

Тази вечер времето е някак мусонно.

Напомня ми за първата ми среща с проливните дъждове.

И за това как с тайфата смело газихме боси в калните реки, течащи по тъй наречените „улици“ и бързахме да хванем влака за поредното  пътешествие през уикенда.

Мусонът е лудост. Във въздуха има нещо неуловимо, което те тласка към безразсъдство и едновременно с това те прави щастлив че си жив и си част от стихията.

Именно това почувствах днес при залеза…енергията, точно преди да бъде отприщена. И радостта, че съм част от това.

Така че, както се пее в тази песен от хубавия филм „Monsoon wedding“ – „Боже, нека да вали“ 🙂

monsoon madness

7 зайци (засега)

Sve5 коментара

Не знам дали защото е годината на заека или поради някаква друга мистериозна причина, но напоследък вкъщи се забелязва повишена концентрация на зайци.

До този момент са 7…но нали знаете…зайците се множат бързо 😉

Ето ги:

Заек номер 1: Донесох си го от един Коледен базар в Будапеща 🙂 Пълнен е с лавандула.

 

Заек номер 2 и 3: Всъщност са двойка февруарски зайци. Бяха за подарък, ама не можах да им устоя и си ги запазих.

Заек номер 4: Този е изработен от филц и има най-смешния пиянски нос на света.

Заек номер 5: Е много специален, защото е правен от не само талантливата, но и  (както се види) доста сръчна Мария. Характерна особеност – носи дантелени кюлоти.

Заек номер  6: Е еднин доста вятърничъв заек – брошка от тук.

7-ми и последен (засега), но не по важност: Специалният Friday Bunny, който Ани нарисува върху кецките ми. Получи се доста добре и съм сигурна,че винаги когато нося тези кецки ще нося и добро натроение 🙂

 

7 зайци (засега)