Миналата седмица разбрах, че Пикадили въвеждали нова услуга – „торбичкa под наем“. В основни линии идеята е – плащаш си дори най-малката найлонова торбичка, но ако решиш да я върнеш ти връщат 5 ст., които си дал за нея и я рециклират.

Вероятно това е стъпка в правилната посока, макар че ми е много трудно да си представя някой да си връща торбичките, веднъж взети.

Като цяло ми е много интересно къде отиват средствата, които всеки един от нас плаща за найлоновата торбичка в супермаркетите. Имат ли си някакъв специален еко-фонд и ако е така- за какво се харчат парите в него?

Добър пример в това отношение дават Marks & Spenser в UK, които използват парите от закупените найлонови торбички за да подобрят състоянието на градинки, детски площадки и зелени площи. Така принципът „На нас ни пука за природата“ се прилага на практика, а не остава просто изпразнено от съдържание имиджово твърдение.

Днес една от националните телевизии организира кампания за почистване на България за един ден.

Страхотна идея – си казват една част от хората. Една друга част пък направо запрятат ръкави и се включват в инициативата.

Прекрасно, нали?

Да, ама не.

Защото проблемът с мръсотията  е в главите ни.

Не е „държавата“ виновна, че живеем в кочина. Ние сме си виновни.

„Държавата“ не си хвърля фасовете по спирките, нито пък найлоновите торбички край пътя.

Не някой друг, а ние си мислим „И без това е такава мизерия, що точно аз трябва да пазя чисто или да чистя след някого?“

Да държиш чисто или пък – не дай Боже – да идеш да събираш боклука, който някой друг е оставил не е никак cool. По-яко е да обясняваш как „не  участваш в евтини PR акции“ и че „не си длъжен да вършиш работа, която плащаш на държавата да свърши“. Да влагаш енергия  в мрънкане как „нищо не работи“, вместо да се опиташ да направиш нещо или да поискаш сметка от някого защо не работи. А да се подиграваш и да хейтиш хората, които се опитват да правят нещо си е направо задължително.

Няма да почистим България за един ден, нито за седмица, нито за година или пък за десет.

Ако не си почистим собствените глави.

„Това не е моя работа“, „Не ме засяга“, „Аз не съм от тук и съм за малко“, „Твърде важен, за да се занимавам с глупости“, „Няма смисъл да се прави нищо, щото и без това е мизерия“, „Това е тъпа идея“  …(попълнете сами)

Изхвърлете ги тия боклучави мисли.

И най-вече – разкарайте злобата.

Инак ще си киснем още дълго в лайната.