Дядо Коледа е…въпрос на избор

Коледа е само след 10 дни.

Време за трескаво писане на писма до Дядо Коледа.

Ако изобщо вярвате в него…

Спомням си как за пръв път разбрах кой всъщност носи подаръците у дома. Сигурно съм била на 6-7 години.По това време Дядо Коледа се казваше още Дядо Мраз и протокола изискваше като дойде да ти носи подаръци да му издекламираш стихче или да му изпееш някоя песен, научена в училище.

Та…баща ми по това време носеше едни домашни тарлъци. Където и да иде все с тях…помня ги – от червена прежда. Настъпва, значи, святата нощ и той вика – ще слезна да видя нещо долу съседите какво правят. Излиза…И след малко се звъни. Познайте кой!

Дядо ви Мраз, в целия си блясък – с червена мантия, бяла брада, нарамил чувал…и обул тарлъците на баща ми.

Естествено последния детайл не ми убягва и аз (уж невинно) питам добрия старец:

-Щом си Дядо Мраз, защо тогава си обул тарлъците на татко?

Туш. Не помня какво измислиха да ме залъжат, ама накрая пак си издекламирах чинно стихчето 🙂

Оттогава, макар да знаех истината за Дядо Коледа, избрах да продължа да вярвам в него.

Вярвайте и вие…случването на чудеса е въпрос на избор 🙂

Дядо Коледа е…въпрос на избор

Коледният дух и „Коледария“

Не знам какво е  „коледния дух“.

Дали изобщо го има или е едно от онези кухи, лъскави понятия, които помагат на маркетинга да ни пробутва никому ненужни предмети.

Никак не мога да избягам от усещането, че за голяма част от българите „коледен дух“ значи „йедене и пийене“. Не че има лошо в това, съвсем не.  Трябва да се яде, зима е.  Ала не е много „духовно“ ако празника протече под мотото „Да напълним корема, пък после – квото ще да става“.

Широко рекламираният фестивал „Коледария“  идва някак да затвърди усещането ми за българския „коледен дух“.  Сравненията с Виена, Берлин  и други европейски столици, симпатичните бели шатрички разпънати до Софийския университет и обещанието за „много разнообразни забавления“ ме накараха да полюбопитствам.

Е, дотук с еуфорията и Виенските миражи…

В главната шатра на „Коледарията“ има около 6 щанда с подаръци. Наистина стойностни неща – докарали са всичките майстори на „Етъра“ – ножар, кожар, грънчар, медникар, тъкач. Даже и турско кафе на пясък правят. Изложението не било търговско, казват организаторите – значи ще им простим.

За сметка на това частта хапването е доста широко застъпена с около 2/3 от пространството заети от щандове  за храна и маси. Добре.

Оглеждам се да видя дали „коледния дух“ все пак не витае някъде наоколо. Тц. Само цигарен дим, смесен с миризма на скара. А уж има обозначено място „за пушачи“. А да, и wi-fi има!

Дали пък няма да има някоя и друга коледна песен…Нещо духо-повдигащо, радващо и приятно за окото и слуха.  Вместо това някаква девойка вяло дрънка на китара на неразбираем диалект. Чувствам се по-скоро на unplugged на Nirvana отколкото на Коледен празник.

Кому е нужна програма на Коледния фестивал…с имена на участниците? Сложена на входа на шатрата и (не дай Боже) качена в интернет? (Поправка: Оказа се че програма има, и в нея наистина има включени разнообразни изпълнители – Сантра и Кристо, Мастило, Графа, ДесиСлава и дори Нешка Робева. )

Повтарям си че не трябва да искам толкова много (или поне обещаното усещане за истински празник) от хората – все пак им е за първи път да организират такова нещо. Пък и кой ми е виновен, че „коледния ми дух“ не е от тая порода?

Всъщност Коледните фестивали май навсякъде са едни и същи. Ядене, пиене, шопинг, тук-там по някоя коледна песен за разкош. Може би просто на някои има повече надежда, светлина, споделена радост и искрени усмивки.

Коледният дух и „Коледария“

В страната на шоколада

Не знаех как да го кръстя този пост…но бидейки choco-wholic името си дойде само.

Като тръгвах за Белгия, всички се надпреварваха да ме съветват „непременно да опитам бирата, мидите, картофките и гофретите“. И шоколада разбира се. Е, да кажем че мидите и бирата ги попропуснах, пробвах „най-хубавите“ картофи в цял Брюксел (които си бяха просто пържени картофи :)). Но да започнем от начало…

Прогнозата за времето, естествено беше дъжд. Дъжд и пак дъжд. Като добавим и режещия вятър…не беше мечтаното време за разходки, но това хич не попречи на любопитството да надделее.  Още с пристигането ми обясниха, че Брюксел е малък град, в който ще се ориентирам много лесно. И аз тръгнах, въоръжена с една карта…да се ориентирам. Някои се ориентират по карти, други питат за посоката. При мен това, което се оказа че работи се нарича интуиция. Позамотах се из уличките, минах по някакви странни маршрути и все пак успях да видя най-важните забележителности.

По пътя попаднах на чаровни улички и местенца…

Тъй като не обичам особено музеите, се ограничих единствено с Musee des Instruments de Musique . Там може да се чуят музикални инструменти от цял свят (включително български гайди, гъдулки и кавали) – слагаш едни слушалки и докато минаваш край съответната витрина – засвирва точния инструмент 🙂

Много симпатични бяха уличките около Galerie Royale de St Hubert ( прототип на      днешните молове) – тесни и претъпкани с много ресторантчета с най-разнообразна кухня. И разбира се, по един PR (викач), който подканва на всички езици да опитате „оригиналните рецепти“ 🙂

Отидох също и до Атомиума. Построен е през 1958 за световното изложение и наскоро обновен, използват го за различни изложби. А интерора е очарователно ретро…напомня на космически кораб като от първите серии на Стар Трек 🙂

Ходенето ми до Брюж си беше приключение…първо се качих на грешен влак, после не можахме да се разберем много добре със служителите на гарата (с моя лош френски и несъществуващ фламандски и техния слаб английски ;)). Как да е, добрах се някак…

Брюж е като град излязал от някоя приказка. С много малки улички, кокетни къщи и живописни канали. Открих дори магазинче за плюшени мечоци, което се казваше Bear Necessities. Too cute 🙂 Както понякога се случва, фотоапаратът ми отказа да ми съдейства…затова имам само няколко снимки. На тях може би си личи, колко мрачно и дъждовно беше времето…

За сметка на лошото време пък направих грешката да вляза в една chocolaterie и да си купя home-made murshmelows с вкус на кафе…Мммм 🙂

В заключение – мисля, че лошото време кара белгийците да прибягват до excessive consumption на шоколад. Което никак не е лошо понякога, нали? 🙂

В страната на шоколада

Грух!

Не чета какво пише СЗО за пандемията от свински грип. Не знам какви са симптомите (освен „засилващото се безпокойство около Коледа“, както някой остроумно отбеляза в Twitter днес :)). Нито пък съм наясно в кои градове в старната е обявена епидемия. (Тук подозирам схема  – изплашени родители дават на децата си пари, с които да си купят извинителна бележка от лекар.)

Само знам, че ако има някаква смъртоносна болест която може масово да мори народа, то това е глупостта.  И паниката.

Свинският грип е по-малко опасен от други грипни щамове, а доколкото ми е известно всички смърти случаи до момента в България са на хора с отслабена имунна защита.

Както и да е – вие му мислете. Аз вече съм болна и от два дни седя вкъщи.  Не било свински грип казаха, ама знае ли човек…

Ето и един сигурен признак за това че ви е лепнал H1N1. Моля ако изглежате така, по-добре не ходете утре в офиса!

gruh

 

 

Грух!