В петък за пръв път бях на „Нощ на музеите и галериите“ в Пловдив.Съжалявам да го кажа, но май имах твърде високи очаквания, които не се оправдаха.  Нямам предвид организацията и предварителната промоция на нещата – там всичко изглеждаше тип-топ.

А онова усещане че…просто не се получава…колкото и да се мъчиш. Знам, виновна съм че не изчетох програмата, че не си набелязах събития предварително и не чаках търпеливо по опашки. Че се опитвах да се видя с 5 души наведнъж. Но истината е, че просто не се получи онзи click. Стигахме до някоя галерия и ни съобщаваха, че „пърформънсът вече свърши“. Свиваха се рамене „Заваля, нали знаете“. Заведения хлопваха врати под носа ни. Все пак видяхме изложба на икони, едни картини на африканска авторка и странна рекламна арт-инсталация на матраци „Тед“. Нищо. Просто разминаване на вибрациите 🙂

Затова пък събота беше прекрасна. Цял ден валя ли валя. Първо ръмеше, после дъждът набра смелост и се заисипва съвсем безцеремонно…Което за щастие не провали Handmade day 8 на традиционното място в двора на магазин Light On. Организаторите оформиха такава чудна инсталация от найлони, че си беше съвсем подходяща за предната „Нощ на музеите“. При това функционална – със кофено-капчукова система на отводняване. Освен прекрасните хора от миналия път имаше и още. Например една фея с бижута от канела и лавандула и едни други сладурани с обеци от hand-made хартия. Имаше и подозрително вкусно изглеждащи торти (казвам така, защото не ги опитах)  А, да не забравя и тези копчета .

Снимки нямах време да правя, но скоро сигурно ще има ето тук.

Хубави вдъхновяващи работи и усмивки които поразсеяха дъждовните облаци 🙂

Напоследък срещам доста вдъхновяващи хора около себе си. Хора, които „работят“ това, което ги прави щастливи. Имат особено излъчване – на спокойствие и щастие. И на творчество – сътворяване на красота, облагородяване на света.

Има и едни други. Онези, които не чакат да дойде някой да „ни оправи“, а взимат нещата в свои ръце. И правят нещо, макар и малко, за да задвижат колелото в положителна посока.

Например, хората от фондация „АнджеЛия“, които имат непосилната (според мен поне) задача да се грижат за болни от рак дечица.

Или пък създателите на nahrani.com – хубава онлайн инициатива, с която си упражняваш език и същевременно набираш храна за нуждаещите се (нужно ли е да споменавам как се радваха децата в училище на сайта :)).

Последното което ме вдъхнови открих на страниците на списание НЕЯR . Последния брой разказва за няколко души, които намират време и воля да поддържат градинки в центъра на столицата- пред блока си или пък във вътрешния двор. Садят, плевят, копаят и поливат безкористно и с грижа…Прекрасни просто! (на стр. 50 на по-горния линк)

И в нашата кооперация има занемарен вътрешен двор, затупан от строителни отпадъци…та се питам…защо не? 🙂