Нали знаете онази песен на Аланис.

Тананикам си я доста тези дни…защото за пореден път живота ми показа колко забавен и непредвидим може да бъде.

В сряда, както бях под пара заради събитието (мина прекрасно :), ще кача някоя снимка скоро) , получих една не-особено приятна новина от финансов характер.

Тъкмо си вървях като малък буреносен облак готов всеки момент да изтрещи, когато на светофара едно момиче , което определено виждах за пръв път в живота си ме поздрави и се усмихна.

Оказа се, чете този блог 🙂 Беше ужасно мила…и наистина ми оправи настроението.

Мисля си – дали понякога не се забиваме твърде много в ежедневията. Дотолкова, че когато животът ни намига и се опитва да ни покаже че не всичко е толкоз черно, колкото ни се струва, дори не го забелязваме.

Последния месец се занимавам с организацията на едно събитие в училище, което, поне за мен е много вълнуващо.

Кръстихме го „Панаир на обучението по социални умения“.

С две думи -имаме около 30 неправителствени организации които ще се представят пред учениците ни. Крайната цел е да изградим партньорства с някои от тях  за да могат децата да се включват като доброволци по проектите им.По – глобално – бихме искали да стартираме диалог за това колко е важно възпитаването на социално отговорното мислене у младите хора.

Много се вълнувам дали ще се получи добре. Вече говорих с толкова много страхотни хора, които се занимават със социални и еко-проекти. Нямам търпение да ги видя наживо. Много ми е вдъхновено 🙂

Стискайте ми палци в петък моля 🙂 После ще споделя как е минало.