Малко съм натъжена, но не и особено изненадана от резултата на кампанията „Голямото четене“. Фактът, че морално остарял роман като „Под Игото“ е на първо място може да значи че:
а) в новата българска литература няма по-добри образци (което не е вярно, „Тютюн“ например е невероятно добър български роман)
б) мисленето на голяма част от българите е „задръстено и кръчмарско-патриотично“, както се изрази един приятел
в) за мнозинството „Под Игото“ е една от малкото (ако не и единствената) книга, която си спомнят да са чели (някога отдавна и по задължение)
г) цялата работа с гласуването е нагласена
Оставям на вас да си прецените кои и колко от горепосочените отговори са верни.
Аз реших да използвам времето да прочета останалите книги от списъка с десетте финалиста,които не съм чела.
На първо място в читателския лист поставих „100 години самота“ и беж към книжарницата да си я купя. Каква изненада обаче – любезно ми обясниха, че има забрана за издаване на книгата на български поради някаква мацаница с авторските права. Последното издание е някъде от 70те и може да се намери само на старо.
Ммммда…Добре че я имаха на английски в „Orange“.
Корицата е красива, а и не рискувам да попадна на някой бездарен превод.
А броеницата е подарък от мечтания и прекрасен Истанбул…
Вила Вилекула 