Вярвате ли във вампири?

Аз да. Тия дни все повече се убеждавам че съществуват. Ама не вампирите от „Дракула“, „Интервю с вампир“ и „Блейд“…ами онези истинските, от плът и кръв, дето си живеят сред нас. Как да ги разпознаем ли…

Ами, обикновено те са чувствителни и емоционални. Но отчайващо празни откъм съдържание. И много страхливи и неуверени в себе си. Често им е скучно, защото обръщайки се навътре към себе си, не намират нищо интересно за правене…Затова те трябва да намерят някой, изпълнен със съдържание, за да изсмучат неговата същност.

Жертвата обикновено е емпатична, състрадателна, с богат душевен свят. Клопката е вариации на тема „колко съм нещастен, как не знам какво да правя с живота си, не мога да се справям, защото не съм толкова добър като теб“.

Резултатът – ако не се усетите навреме, че ви смучат животеца, може да се окажете в много тежка емоционална анемия. На мен поне възстановяването ми отне доста време…Случвало ли ви се е нещо подобно?

 

Вече повече от 4 месеца съм в Индия…

Разговор с приятелка ме наведе на мисълта какво ми липсва от България. И какво не…

Всъщност май липсите не са толкоз много…

Лиспва ми

…семейството…

…няколко много близки приятели…

…малките ежедневни ритуали от предишния ми живот…като капучиното в „Кофи хаус“ например…

…гледката към кубетата на Невски от прозореца на вече бившата ми квартира…

…Шишман…

…“Остава“…

…кафето на пясък на „Самоводската чаршия“…

…да ходя по улиците без никой да ме зяпа…

…бижутата, които правя…

…киселото мляко и шопската салата…

…работата в „Капитал“…

Никак обаче не ми липсват…

…намусените, вечно мрънкащи и недоволни хора…агресията…фалшът…чалгата във всички аспекти на живота…задръстванията…лошото обслужване…безхаберието…“лайфстайла“…войната по пътищата…наглите парвенюта…и още има…ама айде да не си развалям настроението 🙂

Ако мама ме е родила, ти си „виновен“ да оцелея през първите месеци.

Благодаря ти!

И честит рожден ден 🙂