Трамвай. Листа.

Прозорец.Капки.

Усещане за мъж без лице.

Седя си, гледам колко е мрачно и сиво навън и просто няма как да не пост-на един стих от любимия ми Атанас Далчев. И чакам с нетърпение Неделната поезия с Йлойшъс…

ДЪЖД

Някой с шепи пшенични зърна хвърля шумно на покрива,
изгладнели петли се нахвърлят и лудо кълват:
по мъхнатите криви стрехи и по тъмните дворове
бие шумно и трака, разсипан във мрака, дъждът.

Падат тежки зърна и поникват от тях дълги класове
от земята дори до високото сиво небе
и сред тях като дяволски гибелни гъби израстват
много черни чадъри над локви от мръсна вода.

Цяла нощ трака лудо разсипан дъждът по стрехите
и кълват цяла нощ тези зли ненаситни петли,
а на утрото ето го слънцето пак пред вратите ни
като жълт и голям с изкълвани зърна слънчоглед.

Вчера си вървях по „Васил Левски“, беше мрачно, съботно и влажно. И докато си гледах върховете на обувките, които се местеха по паважа, усетих, че всъщност тя дойде.

Есента. Пак успя да се промъкне на пръсти и без да я усетя. Сякаш преди дни танцувахме горещо фламенко с Chambao и после припявахме на Бебел в летния театър на Варна. Като че ли вчера се разхождах по красивите улички на Краков и пиех най-пухкавото капучино. А беше юни…

Сега си е направо октомври. Несъмнено лятото беше много хубаво за мен – с много красива музика и усещания. Но и то свърши и сега е ред на есента.

Понякога тя е малко тъжна, с тези мокри дрехи, с които пристига. С листата, които падат. Със сериозните физиономии на хората, които вече се обличат в сиво и черно и си мислят за много-важните-неща, които трябва непременно да свършат днес. Лятното безгрижие си тръгва, хладните коктейли отстъпват място на топлата супа. В офиса все по-често се чува подсмърчане и кашляне. Въобще…човек направо може да се по-деп-ре-си-ра (особено ако е склонен към меланхолия) , мислейки си за слънчевите дни и горещите нощи на плажа.

Обаче…есента е и един много нежен сезон. Най-цветният от всички. Най -богатият на аромати и усещания. Минаваш покрай кварталния пазар и виждаш жълто, оранжево, червено, зелено, виолетово. Отиваш да пиеш с някого хубав чай (или мляко с какао или топъл шоколад) някъде на топло и си говорите безкрайно дълго за хубави неща. Седиш си вкъщи с някоя прекрасна книга, поглъщаш страниците докато навън дъждът вали като за последно. Изобщо толкова много хубави неща могат да се правят през есента…

Аз, например, си мечтая, за една дълга разходка в парка, където да се позаровя в шарените листа, да вдъхна есенния им аромат, да полежа и да погледам как небето става все по-сиво и оловно и тъкмо преди да завали да се скрия някъде на топло и сухо 🙂

След поста за бижута-седянката (чието първо издание се проведе успешно тази неделя и резултатите са – едни такива обеци… и три колиета), Ива реши да ме покани на Handmade day тази събота в Пловдив.

Още на предното издание исках да ида, но не успях. Дори исках в „Капитал Лайт“ да напиша нещо по повода…( a propos точно днес „Капитал става на 14 години и ядохме една голяяяма вестнико-подобна торта 🙂 ) .

Най-вероятно ще ида. Имам нужда от това…