Земята изплезила езикот жега и копнеж

Привижда ми се дъжд

Ходихме на “Лодки” да отпразнуваме с леко закъснение моя ден-ден:)Събрахме се доста хора, макар че аз уж мислех че почти никой не е останал в София – всички са я по чужбините, я в отпуска.

Обаче – Стаси, Лина, Митко, Момчи, Краси, Цвети, Катето, Петя, Марайке и Любо -прилична компанийка се получи. Стана доста смешно , защото Петя не знаела какво е “Лодки” и през цялото време си мислела, че ще ходим на Панчарево да гребем нещо си…това в неделя в 8 вечерта 🙂

След като недоразуменията бидоха разяснени си пийнахме – кой по мента, кой по бира и го ударихме на сладка приказка, така че хич не ни се тръгваше. Хубаво си е на “Лодките” , не се чува обичайния шум на София, така че някак забравяш къде си…само да не бяха тез пусти комари (мисля че този път минах метър, но следващия – едв али ще ми простят )

И толкова хубаво ми стана. Въпреки че бях написала в смс-а да не ми носят подаръци – всички се появиха с торбички, торбенца и торбиченца. Толкова неочаквано…

Сега съм горд собственик на още една (само че миниатюрна) кутийка за бижута, чифт странни обеци от кост с доста садистичен начин на закопчаване, зелено саксийно цвете от неизвестен вид, свещник с ароматно масло, огромно красиво ветило с йероглифи и книгата “Как да мислим като Леонардо Да Винчи”.

Ето затова не обичам да ме питат “Какво искаш за подарък?” . Най-хубавите подаръци са ми изненадите

Погледнах си календара на блога и осъзнах че съм писала едва ли не през ден този месец. А като си помисля, че не вярвах да продължа да пиша в този блог. Виждаше ми се малко леко несериозен на фона на дългите пространни и дълбокомислени трактати на блогърите-ветерани от Блогосферата. Лошо няма де -всеки си пише както му харесва и колкото хора, толкова и стилове.Както писах и преди – не мога да пиша дълго. Но се пристрастих И се уплаших да не ме обземе някаква форма на графомания.Споделих с приятелка а тя мъдро заключи:

Каква ти графомания, внимавай да не те хване клавиатуромания…

Best of U2

Black coffee с мъничко сладко руло (не мога да устоя)

Камбаните на Александър Невски

Мисли за това, че имам един верен приятел вече 9 години.

Усмихнат старт на деня