Този интересен тест, публикуван от Вени ме изкара, че съм всъщност на 18 години…

Ех, мечтии…

А, и голямо успокоение – щяла съм да умра на 80.

Каква файда като няма как да съм пак на 18

Плажно масло беше най-странният подарък, който получих за 25-тия си рожден ден. Изборът на подарък бе наложен от сериозното слънчево изгаряне, което получих на джип-сафарито в Боровец (абсолютно автентичен селскостопански тен на потник си нося ).

Останалите хубавинки бяха:

Огромен пъзел от 1000 парчета – картинката е с мостовете на прага. Искрено се надявам да посетя града наживо, преди да съм успяла да го наредя.

Mp3 Player – е, няма IPod , какво да се прави, но и Samsung върши добра работа. Най-хубавото е, че някой разсеян китаецбеше сложил 2-гигабайтов плеър в кутия за -гигабайтов. Така че получих бонус 1GB памет

Лампа с абажур от кожа от “Дар за горене”. Прекрасно, сега само трябва да намеря течен парафин за да я мажа редовно.

Шал, червен – пак от там

Гривна – имитация на сребро и още една – кожена от Орешака.

Познавайки моята мания за бижута (която си заслужава отделен пост) приятели ми подариха дървено ковчеже (доста големичко – колкото малка дамска чанта) за бижута. Плюс един чифт прекрасни обеци, разбира се (може би 100тния чифт) и едно такова висящо водно конче, което си закачих на абажура.

Слушалки ми подариха, но днес вече успях да ги скапя – този път китайците не се бяха постарали много.

А, да не забравя металическите моливи и скицник с 12 листа във формата на картички – доста мило и оригинално от страна на Асето и Мо.

И много усмивки, очаквани и неочаквани смс-и и обаждания и пожелания!

“Капитал” пише за лудницата около последната книга от поредицата за Хари Потър.

Наистина не мога да ги разбера тези хора – какво толкова – просто книга,нужно ли е такава масова истерия, да се тълпят по книжарниците и прочие.

Аз съм чела две или три от книжките на английски (мисля че беше Harry Potter and the Order of the Phoenix, Harry Potter and the Gobblet of Fire и Harry Potter and the Chamber of Secrets). Верно, стилът е увлекателен, историята – интересна, но чак пък толкова…

Още повече че в България англоезичното издание се продава на (безбожната поне според мен) цена от 50 лв.  Не знам как се харчи, но определено не е за всеки джоб А да си купуваш преводи със съмнително качество…

Измислянето на добри заглавия е изкуство, защото не захапе ли читателя кукичката на заглавието, значи сме го изтървали.

Има дни, в които измислям заглавия с лекота и други, когато това е най-непосилното нещо на света.

Малко ми е тъжно за колегите от “Пари” , защото имат ужасяващия навик да слагат заглавия от по 3-4 реда, с огромни думи,  които просто изморяват читателя и го отегчават още преди да е прочел заглавието докрай. Пример от днешния брой:

“Чугунолеене показва как се закалява печалбата”

Много страстоубийствена дума е това чугунолеене, би казал бившият ми шеф

Но, очевидно писането на дълги-предълги заглавия е на мода, защото във в-к “Струма” просто като прочетеш заглавията няма нужда да четеш текста. Всичко е казано вече!

“Ексдиректор на училище заряза даскалъка и подкара фадрома на мраморна кариера в Гърция за 1200 EUR на месец”

“Зам. председателят на парламента д-р Петър Берон загуби пари, документи и дебитни карти в гората, младежи ги върнаха в полицията на Разлог”

“Още 70 шивачки се предадоха и влязоха в цеховете на “Пиринтекс”, които остават блокирани, 640 се подписаха в подкрепа на искането за увеличение с 80 лв. на заплатите, само 70 за 60 лв.”

и култовото:

“Кон скочи на капака на автомобил в движение, 23-годишна дама изпадна в шок, спътникът й леко ранен”

Мда

В редакцията на “Труд” имало колона с най-разни куриозни и идиотски заглавия. Е, аз няма къде да я сложа тази колона, но пък мога да споделям любимите заглавия – така и така – това ми е работата.

За днес фаворит ми е бисера на “Стандарт” по повод един от моловете във Варна:

Три небостъргача щръкват във Варна (цитирам по памет)