Какво му трябва на човек в един слънчев съботен следобед…

Това?

или

Това?

Или най-добре и двете

Прекрасен ден в една по-хубава София. Тиха, слънчева и без коли и тълпи хора. Айс-ванилия и капучино в Coffee House на „Кристал“ (трябва да похваля мястото в отделен пост май )

После едно свежо Мохито в студентски с Ленка. Разговори за далечни морски планове – Чешме и Измир чааак през август…

И вкъщи – студен пъпеш.

Ммм-много хубаво

Вдъхновена от Бистра и аз пускам малък и леко сюрреалистичен на моменти фото-разказ за една част от деня.

Ето тук. 

Около 00.12 часа или там някъде, разговор в Skype със съквартирантката ми, която е в другата стая:

-Раде, кво праиш ве?

– Люпа семки и зепам у тубата*

🙂

*в превод YouTube

Добре че не гледам телевизия, че иначе щях да си ходя с овче изражение и промит мозък. Не само заради предаванията, но и заради „оригиналните“ рекламки.

Като любимата ми на шпек „Леки“. Безумен сюжет – мама и татко пращат шпек на детето дет живее в Страната на неограничените възможности, където си имат всичко. Без шпек „Леки“, разбира се.

Жалко, че не обичам шпек, та да си купя и да видя какви са му толкоз уникалните съставки на това чудо, дет никъде по света го няма (нещо обаче ми подсказва, че май по-добре да не знам).

Наскоро разбрах, че въпросната гениална реклама има италиански и френски вариант. Очаквам като връх на сладоледа да ни сюрпризират с продължение:

Пуст лунен пейзаж. Двама космонавти са приседнали край един кратер и дремят. Изведнъж единя се стряска и почва да сочи към небето – а там, о там – към тях лети малка космическа капсулка с писмо от дома (и шпек „Леки“, то се знае). Финален надпис: Шпек „Леки“ – най-добрият шпек във Вселената 😀 

Обувки от магазините „Тенденц“

Кич до последната капсичка.

Пайетки, пискюлчета, пластмасови мъниста, лъскотийки, златничко, ципчета, ненужни закопчалчици, джинсови каишки, апликации върху подметките, леопардовки шарки в червено.

Oh, please…имам слабо сърце. Не може да понесе толкова много откровена грозота на едно място