Мъглата просто ме задушава. Събуждам се сутрин и не виждам нищичко, дори покрива на отсрещната къща не виждам!Е как да искам да стана от топлото легло тогава?
Тази мъгла ме е стиснала за гърлото с лепкавите си пръсти. И е едно такова призрачно-нереално…движат се наоколо някакви сенки, не хора…шумовете са приглушени…дишането – трудно. Вечер като се прибирам имам чувството че съм някъде из Лондон и всеки момент ще видя Изкормвача или ще чуя зловещото звънене на Биг Бен. И се оглеждам …Бррр…

Мда…нещо тази седмица никак не ми е до писане. Много емоции, доста работа, промени разни 🙂 И ми е едно такова анти-социално и мрънкащо. Твърде много хора и твърде малко спункове.Чудя се дали да ходя на среща на блогърите. Звучи интересно…ще изчакам да ми мине (ако ми мине) антисоциалното настроение 😉

А засега, за да се отърва от гадната мъгла, ще си стегна раничката и ще се прибера за малко в Търноваграда, къдет са надявам да няма мъглъ…

Много обичам шоколад 🙂

Днес най-безобразно се поддадох на изкушението, когато  една колежка започна да ни обяснява за „онези бонбони със сливи и бадем, които се топят в устата“ . Така се озовахме в „100 грама сладки“. Там винаги има ужасно примамливи неща, а на който му е слаб ангела за сладко…В крайна сметка освен два от въпросните вълшебни бонбони, се обзаведох и с 200 грама „орехов чипс“ – някаква много фина и хрупкава вариация на ореховки. Препочъчвам горещо на всички 😉 Колегите много одобриха.

Хубаво е да има такива магазинчета – като от филма „Шоколад“ – мънички и пълни със симпатични сладки изненади 🙂 За съжаление в момента ми се струва малко скъпо удоволствие да се купуват бутикови бонбони от по 30 лв. Сигурна съм че си струват, но нали все пак идеята е повечко хора да се докоснат до вълшебството на хубавия шоколад…

След като вече разбрахме кога ще садим дръвчета и съм много ентусиазирана, реших да споделя и още нещо на еко-тематика, което ме вълнува от доста време.

За пръв път се замислих за това колко много ненужни найлонови торбички използваме, когато четох една от книгите на Майкъл Мур, в която той водеше диалог в бъдещето с неродената си внучка (или нещо такова). Та тя, като представител на едно много по-екологично съзнателно поколение, се възмущаваше „как е възможно, хората на земята да са толкова глупави, че да опаковат пластмасовите си опаковки в пластмасови торбички“.

Ужасно много се дразня винаги, когато в супермаркета ми дават 15 найлона, след като един би свършил идеална работа. А иначе ако направят чанти за многократна употреба както в Tesco (Фамилия май имаха някакви по едно време) – би било просто страхотно. Но засега не забелязвам особени усилия от страна дори на големите вериги да ограничат употребата на торбички. Само в CBA във Велико Търново видях следния надпис, който малко ме озадачи с полвинчатото си послание „Пазете природата. Използвайте найлоновите торбички мноократно“. Е, поне е стъпка напред 😉

Напоследък съм поела нещо като кръстоносен поход срещу найлонките, даже днес се скарах на колежка защо е взела торба при условие, че беше купила само едно нещо, което пре-спокойно би могла да носи в ръка. Продавачките още ме гледат странно като им казвам „Мерси, няма нужда от торбичка“, но свикват.

Може да е малко като принос, но капка по капка… Остава ми да се надявам, че анти-найлон-модата, ще обземе и българските магазини, както това се случва вече по света 🙂

От няколко дни се чудя „Колко е важно да бъдеш грамотен?“

Важно ли е изобщо?

Оказва се, че да пишеш с правописни грешки не е кой знае колко голяма драма. Даже си е съвсем в реда на нещата.

Защо ли?

Ами просто в последните дни десетки хора ме убеждават, че може да пишеш неграмотно, но това нищо не значи, ако си добър в работата си. Върхът беше, когато на конференцията по предприемачество в събота,един от лекторите каза „Не се притеснявайте, бизнес-планът ви може да е пълен с грешки, важното е идеята да е добра!“

Шок и ужас!

Вярно е, че не всеки може да пише добре и всички понякога правим грешки. Обаче не мога да приема, че един себеуважаващ се човек с претенции (и то голеееми – тип мениджърски или предприемачески) ще си позволи да поиска пари с бизнес-план, в който грешките са повече от добрите идеи. Или пък ще кандидатства за престижна работа с мотивационно писмо, което дори не е проверил за грешки след като е написал.

Може да е професионално изкривяване, но за мен е важно един текст да е написан грамотно. Ако някой не се чувства сигурен дали се е справил – винаги може да се обърне към речника или да попита познат. В противен случай много лесно може да станеш за смях, а това е най-малкото което искаш, когато трябва да те възприемат насериозно.