Отпивам бавно от зеления чай с кокос, който си купих днес от Магазинчето за време и чай (на Княз Борис I 65, ако още не сте го посетили).Слушам Sueno Y Muero  (тук някой да помогне, че испанския ми хич го няма). Вея си с огромното ветрило, което Катето ми подари за рожденния ден.

Затварям очи. Нищо не разбирам от текста, може би само ” pensando en tus besos”.  Представям си  плаж. Вълни  и  целувки.  Пълна хармония и красота. Само да можех да видя лицето на този мъж…

Искам да се забранят всички рожденни и именни дни до края на месец август!

Ма на какво прилича това – вчера един рожденник, днес още един и двама именници.

Може ли само изкушения.

Шоколадчета After Eight и пияни вишни и таралежки.

Кой може да им устои? Аз защото не мога.

Ммммммм Да са живи и здрави колегите

Както Слави вече писа – Цариградско е много по-прекрасно когато по него не летят коли със 120 км/ч и няма километрични задръствания

Днес имах щастието да се разходя и определно ми хареса.

Беше толкова тихо – все едно е неделя следобед в някакъв напълно опустял отпускарски град.

Беше горещо и миришеше на асфалт – никога не съм си мислела че може да ми харесва тази миризма

Някакви хора си крачеха пеша просто – връщаха се от пазаруване или отиваха някъде по работа. Един младеж седеше с колелото си на края на Борисовата и чак не можеше да повярва, че това се случва

После имах работа в Дирекция „Архитектура и градоустройство“ и случайно срещнах главния архитект – Диков и му подхвърлих идея да оставят „Цариградско“ пешеходна зона.

Той е навит човека, каза, че така щял да се реши проблема със задръстванията по „Орлов мост“.

Така че, може би тук е мястото и времето да издигна един лозУнг а именно:

Цариградско – пешеходна зона!

За един по-красив свят 🙂

Днес поставих световен рекорд по най-бързо купуване на обувки.

Влязох в магазина на път за една среща. Харесах си модел. Попитах за номер. Нямаха от този цвят. Бяха ми големи. Попитах пак за номер. Този път нямаха и от този цвят. Накрая си избрах кафевички. Галошки. Останах с тях. Платих. Написаха ми гаранционната карта. Пожелахме си “лека вечер”.

Всичко това за не повече от 5 минути!

Очевидно пред перспективата да газя босичка в дъжда (който макар и летен, е доста студен) се стопява всяка женска суета.