Днес мисля че станах професионална скачачка на дълъг скок.

Просто нямаше как – с тези локви по улиците.

Всичките ми обувки са мокри и подгизнали. Май единственият начин да се спася е да си купя гумени ботуши за риболов

Засега само се уча да скачам през локвите и да запазвам равновесие след скока.

А терен за тренировки – колкото щеш – такива хубави дупки изкопаха по “Шишман” напоследък. А на “Иван Вазов” ако бяха малко по-дълбоки, можеше дори да ги ползваме за басейн

В петък имах “щастието” да посетя въпросните два магазина.

Да, заплащането не ми позволява да си пазарувам маркови дрехи, затова понякога минавам през тези магазини.

Обаче в повечето случаи настроението ми следва траекторията ентусиазъм-отрезвяване-ужасно разочарование-лека тъга с горчив привкус.

Последното посещение не беше изключение. В Sprider макар да има някакви що годе прилични попадения, имам чувството, че по-голямата част са парцали, които ще се разпаднат на второто пране (може и да не съм далеч от истината). Освен това май обслужването не е на много високо ниво ( а аз съм злопаметна, помня как веднъж едва не ме изгониха, когато почти се бях прежалила да дам 50 лева за една нищо-особено-не-е рокля). Как да е – пробвах няколко неща, накрая си купих една бяла пола, едно от малкото прилично изглеждащи неща в магазина.

В Terranova – подобна драма. Там всичко намаленко, хубавко, шаренко цветничко. Е, да ама аз нещо не можах да се видя на черешки, сърчица, ябълки, точки и чертички. Нито на воланчета и финтифлюшки. Как да е – да кажем,че бих ги преживяла ако имаха мъъъничко по-големи номерца на някои от тениските. Язък – ако не си 50 кила не можеш да си пазариш в Terranova. Тва е положението! А, да …пробвах един потник и се оказа че е толкова зле ушит, че страничния ръб се намираше горе долу където трябваше да ми е деколтето.

Отказах се от фешън напънит. Може да е за добро – и без това гардеробчето се пука по шевовете

Навън е

мокро

мрачно

и студено.

Но у дома е топло. Запалих си свещи. Направих си зелен чай в зелената чаша, която Пеца ми донесе отвъд океана. Пуснах си Сезариа Евора.

И гледам Александър Невски на фона на индиговото небе.

Един от моментите, в които нито можеш да отнемеш, нито да прибавиш нещо за да стане по-хубаво.

“Капитал” бе избран за Superbrand.

Когато за пръв път чух за брандинг в АИЕСЕК много ми хареса идеята.

Когато ми я обясниха, попитах “Не е ли по-добре като основа да започнем да изпълняваме поетото обещание към клиентите си и след това да се бием в гърдите че сме по-по-най”. Тогава ми се изсмяха и избълваха срещу мен обичайният поток от безмислени заучени думи, който идваше да рече “абе зарежи, нека сме велики, пък за изпълнение на поети обещания ще мислим после”.

Не знам какъв се очаква да е brand promise-а на Superbrand, ама искам да вярвам, че “Капитал” ще изпълни обещанието си да дава качество на читателите. И да се развива към по-добро, което, при липса на сериозна конкуренция е доста трудно според мен.

Добавено на 3.08 в 00.42 ч.

В блога на “Капитал” Кандов е пуснал анкета “Ще ви липсва ли “Капитал”?  

Отговорите са достатъчно красноречиви.