За всички, които си пожелаха снимки…ето няколко, които представят част от хилядите лица на Индия 🙂
Тази мисля няма нужда от особен коментар 😉
Не мислете, че само у нас строят като луди. И тук е една огромна строителна площадка. Като се добави и ужасната инфраструктура – ежедневните неща се превръщат в истински приключения. Въпреки това никой не мрънка.Помислете за това следващия път като тръгнете да се оплаквате от София…
Тук в Делхи движението е наистина лудо. Най-малкия проблем е, че е ляво…всъщност – няма никакви пътни знаци, рядко има и светофари. За единствена сигнализация се ползва клаксона и е учудващо че май наистина работи. Въпреки това, колите не могат да развият много висока скорост – максимум 40 км/час, защото навсякъде има наслагани “легнали полицаи”.
Хората се придвижват с всевъзможни средства. Автомобилите, повечето от които са марка “Тата” или азиатски марки, винаги са ударени някъде. Има авто-рикши, които приличат на купчина стари ламарини и човек просто се чуди как изобщо се движат. Въпреки това возят сравнително комфортно и цената е по договаряне…разбира се, трябва да се пазари човек. Велорикшите са също средство за транспорт, но никак не са предпочитани през това време на годината (януари) защото е хладничко. Някои хора се возят и на мотори, а по-самоубийствено настроените – и на велосипеди. Градския транспорт е наистина интересен. В момента тече мащабно строителство на метрото, но докато го завършат хората се блъскат в автобуси. Те обикновено също са марка Тата, стари, раздрънкани и мръсни. Номерът е написан с много дребни букви, затова пък на вратите виси по един викач, който съобщава спирките и ако човек успее да разбере какво казва – може да се придвижи доста евтино, но съмнително комфортно 😉
Да си пешеходец никак не е лесно, защото всички карат бързо и е трудно да спрат, защото зад тях обикновено идват още превозни средства. На някои по-натоварени кръстовища вместо светофари има по един полицай, който от време на време (на около 5 минути) спира потока от коли, за да може хората да пресекат. Където няма такъв полицай, обаче, всички чакат просто да се събере по-голяма тълпа и пресичат…това направо си е спорт за търсачи на силни усещания 😉
Най-сетне се добирам до компютър за малко и реших да драсна някой ред в блога. Скоро ще пиша по-обстойно 🙂
Пътуването мина добре, Turkish airlines бяха доста добри, препоръчам ги. А Истанбулското летище е един малък Вавилон…но пък има wireless:)
Пристигнах в Делхи в 4 сутринта, никой не ме чакаше на летището, но се оправих някак си – хванах едно от предплатените таксита и след известно лутане в кола с напълно непознат и подозрителен тип из пустите улици на Гургаон (това е град на около 20 -30 км от Делхи, където всъщност ще живея и работя) се озовах „вкъщи“ – Белведере парк – комплекс от затворен тип, където ще съм настанена временно.Офисът е много близо, на няма и 5 минути от вкъщи – намира се на 14 и 15 етаж на една доста луксозна сграда. Нищо че наоколо е като строителна площадка – прах и мръсотия до шия 😉
Иначе за трите дни в които бях тук ми се случиха доста интересни неща
ходих на клуб (който си беше нормален клуб, само че доста тъпкан с народ)
возих се на вело-рикша, чиято верига се счупи насред път и на индийки градски транспорт
опитах индийска храна – не вярвайте на никой който ви каже, че нещо не е лютиво – тези хора просто имат различно схващане за лютиво 😉
видях да бръснат човек на улицата, а на колегата най-любезно му предложиха да му изчистят ушите …отново на улицата
пазарих се малко…но още имам мнооого да се уча 😉
влязох в индийски мол
опитвам се да се нагодя към акцента тук, ама е адски трудно…тук както се казва говорят Henglish 🙂
Засега ще спра дотук…скоро ще има още + снимки:)
Ако си мислите, че българската бюрокрация е кофти, това е защото нямате понятие от индийската.
Трябваше да чакам повече от месец за едногодишна работна виза за тази китна страна. Е, слава Богу, най-сетне се сдобих със заветния документ!
Оказа се, че ме проучват обстойно и документите ми се прехвърлят от едно ведомство в друго. Естествено, никой не ми казваше в какъв срок мога да разчитам на отговор…
През този месец осъзнах, че хората се настройват за отсъствието ти и дори все още да си тук…в съзнанието на другите си вече там. Странно усещане.
Вила Вилекула 
