Днес си беше един много хубав последен работен ден…

Не защото си написах и двата текста…не и заради коледната премия дори и поради факта, че работодателят ми просперира (да е жив и здрав).

Днес имаше много усмихнати и празнично настроени хора. Дъщеричката на една колежка, която е на десет, но е много бойно момиче и е решила че иска да се занимава с египтология. Толкова смелост и решителност в един малък човек. Прочетете още „The end ;)“ →

Днес  Цвети откри дългоочакваната от мен изложба, посветена на любимите на всички през соц-а Трабанти. Беше скромно и уютно в „Чайната“, като очаквано дойдоха доста гости 🙂

Всички се вече се шегуват, че си е спечелила нов прякор – Трабанта. И май наистина мини-колата се е превърнала в голяма страст за нея в последните години.

Ето и две смешни истории за „Трабита“, които подочух по време на събирането:

Валял проливен дъжд. На някаква спирка без козирка се били събрали много хора и чакали да дойде автобуса, а той все не идвал и не идвал. По едно време пред спирката спира Трабант. Шофьорът смъква стъклото, ухилва се ехидно и се обръща към хората на спирката:

-Извинете, чували ли сте някой нов виц за Трабант?

Второто е истинска история.

Действието се развива в Цвикау (където е заводът на Трабант). Българин на гости на свой приятел. Гледа – голям сив панелен блок и до него още по-голям и сив панелен паркинг.  На паркинга само Трабанти – дестеки редици Трабанти. И един единствен „Ситроен“. Българинът изразил удивление пред тази умилителна картина.  А приятелят му германец уточнил:

-Не се чуди. Това е паркингът на работещите в завода на Трабант. А този „Ситроен“ е на директора на завода.

🙂

Такива работи…Можете да наминете да видите изложбата и да си купите албум със снимките за спомен. Аз лично вече си правя списък на кого да подарявам по-напред 🙂

 Чипоносата Фея се отби отново при мен тази вечер 🙂

Днес беше Празникът на светлината Diwali, на който индийците почитат богинята Лакшми. А ние в „Йога студио 108“ естествено си го празнувахме.

Преди това имах йога-клас, и тъй като не бях ходила от две седмици бях като дръвце леко 🙂 Нейсе…Започнахме да правим цикъл от 24 пози – т.нар „Поздрав към слънцето“.И както всичко останало в йогата – много прости движения, пък голям ефект…

След като приключихме с активната част, започнахме да се приготвяме за празника. Светла (инструкторката) беше помолила хората да носят свещи и почти всички, които се появиха и подариха по една. Наслагахме ги навсякъде – по первазите на прозорците, тъй като богинята Лакшми щяла да види пламъка им и да влезе при нас. Чаените свещички наредихме по пода. После поставихме тук таме възглавници и одеала за да могат всички поканени да поседнат. И на всеки по една чинийка със скромна вегетарианска вечеря, която се състоеше от нещо като баничка с плънка от яице, сирене и чушки, сладки тестени топки и сурови ядки. Една от жените беше направила и цели 12 литра невероятен лимонов сок с кафява захар, босилек и розова есенция!Толкова мило:)

Дойдоха доста хора – около 45 души. Всеки получи бинди на челото. Дори мъжете…не бях виждала мъж с бинди и ми стана малко смешно :)Първо слушахме легендата за богинята Лакшми, която е символ на красотата. Тя, също като Афродита и Венера била родена от морската пяна а с нея се появили и всички красиви цветове (нейният цвят е розово). На Diwali (всяка година се празнува на различна дата от ноември, според новолунието) хората трябва да са добри един към друг, да прощават, да подаряват и да си купуват нови дрехи. Богинята също така покровителствала семейното огнище, а неомъжените девойки могат да нарисуват на прага си „стъпките на Лакшми“ за да си намерят жених (голям смях падна, като почнахме да подпитваме разни подробности като например „накъде да сочат пръстите на нарисуваните стъпала – навътре към къщата или навън“ 🙂 )

Пяхме мантри. Много е странно усещането да седиш в стая с хора, които почти не познаваш и да пееш неща на странен език. Някакво древно чувство на транс имаше в това. Огромно спокойствие и топлина.

На тръгване всеки получи малко подаръче. Философията на празника е, че ако влагаш себе си изцяло в нещо и не търсиш изгода, то доброто рано или късно се връща. А ако пазиш всичко за себе си – независимо дали става въпрос за материални неща или за чувства – един ден ще започнеш да го губиш.

Беше наистина едно много светло преживяване:) Нямам търпение утре да посадя дръвчета!