За всички, които си пожелаха снимки…ето няколко, които представят част от хилядите лица на Индия 🙂
Тази мисля няма нужда от особен коментар 😉
Не мислете, че само у нас строят като луди. И тук е една огромна строителна площадка. Като се добави и ужасната инфраструктура – ежедневните неща се превръщат в истински приключения. Въпреки това никой не мрънка.Помислете за това следващия път като тръгнете да се оплаквате от София…
Пееше едно време Васко Кеца:
„Телефон все ни свързва, телефон ни дели
колко тъжна е тази наша обич, нали…“
По времето когато я пееше тази песен нямаше мобилни телефони. Само стари, стационарни с шайба и пукащо-пращяща връзка. Прочетете още „Телефонна люб…оф“
Има хора, с които просто можеш да си седиш ей тъй…без да говориш.
И пак да си безкрайно щастлив,че си с тях.
Има дни, в които съм толкова щастлива, че не мога да се сдържа и заплаквам от радост.
Благодаря ти, мила Чипоноса Фейо 🙂
А по-точно…
за виното
за картичката
за чая и за крема маскарпоне
за малката феичка
за джаза
за несвързаните думи и за двете баби в снега.
Чудеса има. И те са около и в нас! Отворете си очите, бе хора:)
И много вълшебна Коледа!
