Снощи като се прибрах от работа не ми се спеше и си пуснах някакви серии на „Sex and the City“ , още от първия сезон. Симпатично сериалче,  макар и малко твърде американско и леко наивно на моменти. Та, един от епизодите (The bay of the married pigs) се разказва за женените и single (ох, не се сещам за български еквивалент…което е лошо) хората. Обсъждаха как като срещнеш женени приятели и им кажеш че си single, те ти хвърлят този  „poor single  you“ снизходителен поглед. А точно ден преди това с Пецата си говорихме как една обща приятелка я срещнала и и казала че е бременна във втория месец, гледайки я през цялото време с поглед тип „ох, горката тя няма сериозна връзка и скоро няма да ражда“. Въпросното момиче се омъжи за „голямата си любов“ (момък, който още преди да се оженят я беше завел да дои кози на село), които леко я води за носа. Та – типична картинка на еснафско щастие.

Тъпо е някак си да те гледат все едно си малоумен, недоразвит или нещо повреден, щом нямаш сериозна връзка. Като се замисля и аз как почти бях се омъжила преди 2 години, почти бях свикнала с мисълта за това и изведнъж – всичко се обърна за 1 ден. Случва се, трябвало е да се случи, не съжалявам. Само понякога ме е яд, че все по-трудно ми е да правя компромиси със себе си. Значи ли че това, че нещо не ми е наред, обаче?

Цялата минала седмица се самообвинявах за факта,че няма да гласувам на изборите за евродепутати.

Резултатите, както и предполагах са разочароващи. Сигурно и аз имам вина за това, че ДПС и „Атака“ ще правят сеири след някой друг месец в Брюксел. Не ми се ще да си го представям.

Избирателната активност била ниска…Аз лично гласувах вот на недоверие на тези избори. Как да вярвам на някакви си хора, които лъжат избирателите с кебапчета и чалга. Как да застана зад корумпирани лица или кариеристи и да ги подкрепя да ни представят страната пред Европа. Сигурно има и свестни хора сред кандидатите…Надявам се не всички да са като Слави Бинев. Макар един вътрешен глас да ме кара много да се съмнявам.

В изборното студио на БТВ бяха поканили фолкпевицата Камелия, която си развяваше гърдите в едър план. И за пореден път се убедих, че се задушавам от всепоглъщащата пошлост и простотия в моята мила родна страна.

Колкото да ми е тъжно да го кажа – напоследък все по-често се замислям „защо живея тук“. Скоро отговорът – „защото обичам България“ няма да важи…

8 ми март противно на моите очаквания се оказва доста спорен празник напоследък. Явно, една група хора смятат че трябва да го заклеймят като част от соц-а и да го зачеркнат от календара.  Доста глупаво виждане според мен.

Спомням си как разглеждах картичките от руските pen-pals (не се сетих за по-добра дума на български, кореспонденти може би) на майка ми и на тях имаше разни такива с цветя и осмомартенски пожелания. Ставаше ми мило да ги гледам…

Но не знам дали 8ми март е празник. Не защото е наследство от комунизма или защото, както днес някой ми подхвърли „е ден на майката“ ( а ти си още момиче, следователно не бива да го празнуваш). А защото е някак си тъжно че повечето мъже се сещат да ни подаряват цветя предимно (да не кажа само) на такива празници.  Че през повечето време ние работим наравно с тях (няма да казвам повече, за да не ме обвините във феминизъм 😉  ). И никой не се сеща за това че сме нежния пол и прочия и прочия.

Всъщност, колкото и да ми е мъчно, като гледам в България работата с „нежния“ пол е доста объркана. Дано да греша, ама като че ли познавам повече жени, които са по-мъже от господата…

И все пак без да се впускам в тази тема…да пожелая на всички „мъжки момичета“  силата на красотата и умението да я използват за да направят света около себе си малко по-добър 🙂

Започвам кампания под надслов „Не на терора с лентичките „Не сте сами“

Правя го, не защото съм безчувствена и не подкрепям медиците в Либия (макар че ако трябва да бъдем честни – изобщо не съм сигурна че са невинни).

Правя го защото смятам, че да трупаш активи (под формата на имидж) и пари на гърба на няколко нещастни човека и бездействието на десетки политици е цинично.

Мисля, че лентичката „Не сте сами“ поругава българския флаг и го принизява до статут на не особено добре издържано в графично отношение лого.

Омръзна ми всички сайтове, които посещавам да са са нацвъкани с банери „Не сте сами“. Всички водещи по телевизията (колкото и рядко да ми се случва…все гледам по малко) да са с лентички „Не сте сами“. Всички вестници (особено „Стандарт“ гррррррр) да са пълни с публикации как на някой му хрумнала поредната гениална идея да си турне лентичката ееееей толкова огромна незнамкъде си.

Не искам да пия прясно мляко  със символ „Не сте сами“, не искам да ям салата с лентичка, не искам лепенки, плакати, отказвам да пазарувам в магазини с витрини „Не сте сами“. Добре че си пия кафето без захар, че ако трябваше да си сложа от пакетче с надпис „Не сте сами“…леле! А мартеницата „Не сте сами“ просто преля чашата! Възприех го като гавра с хубавата българска традиция 😦

За мен всичко това е психотормоз, от който някой обаче явно вади добри пари.

Затова казвам НЕ НА ЛЕНТИЧКИТЕ !