Искам да се забранят всички рожденни и именни дни до края на месец август!

Ма на какво прилича това – вчера един рожденник, днес още един и двама именници.

Може ли само изкушения.

Шоколадчета After Eight и пияни вишни и таралежки.

Кой може да им устои? Аз защото не мога.

Ммммммм Да са живи и здрави колегите

Днес ходих да купувам букет на една колежка, която имаше рожден ден.

Докато седях  в тясното павилионче за цветя пред Театър 199 си мислех.

Колко е хубаво да си продавач на цветя.

По цял ден се намираш сред някакви невероятно пъстри и уханни творения на природата (не знам защо, но винаги се удивлявам като гледам как изящно са създадени цветята ).

После, взимаш тези цветя и се опитваш да ги съчетаеш така, че да казват нещо. Да носят послание. Да говорят на човека, за когото са предназначени през малкото оставащ им живот…

Заедно с тези цветове и аромати, ти подаряваш красота и емоция. Колко ли е хубаво да съзнаваш това. И да го правиш ден след ден!

Та ту се усмихва, ту се мръщи, ту вали.

Да отскочиш до „Медитерани“  (на“Шишман“) и да пиеш топъл коктейл „Ментов бонбон“ (мента с горещ шоколад и сметана) докато слушаш как навън плющи дъжда.

И после да излезеш и да е спряло да вали.

Да е свежо и пусто и затова –  красиво.

Просто неповторимо съботно.

Навън е

мокро

мрачно

и студено.

Но у дома е топло. Запалих си свещи. Направих си зелен чай в зелената чаша, която Пеца ми донесе отвъд океана. Пуснах си Сезариа Евора.

И гледам Александър Невски на фона на индиговото небе.

Един от моментите, в които нито можеш да отнемеш, нито да прибавиш нещо за да стане по-хубаво.