Плажно масло беше най-странният подарък, който получих за 25-тия си рожден ден. Изборът на подарък бе наложен от сериозното слънчево изгаряне, което получих на джип-сафарито в Боровец (абсолютно автентичен селскостопански тен на потник си нося ).

Останалите хубавинки бяха:

Огромен пъзел от 1000 парчета – картинката е с мостовете на прага. Искрено се надявам да посетя града наживо, преди да съм успяла да го наредя.

Mp3 Player – е, няма IPod , какво да се прави, но и Samsung върши добра работа. Най-хубавото е, че някой разсеян китаецбеше сложил 2-гигабайтов плеър в кутия за -гигабайтов. Така че получих бонус 1GB памет

Лампа с абажур от кожа от “Дар за горене”. Прекрасно, сега само трябва да намеря течен парафин за да я мажа редовно.

Шал, червен – пак от там

Гривна – имитация на сребро и още една – кожена от Орешака.

Познавайки моята мания за бижута (която си заслужава отделен пост) приятели ми подариха дървено ковчеже (доста големичко – колкото малка дамска чанта) за бижута. Плюс един чифт прекрасни обеци, разбира се (може би 100тния чифт) и едно такова висящо водно конче, което си закачих на абажура.

Слушалки ми подариха, но днес вече успях да ги скапя – този път китайците не се бяха постарали много.

А, да не забравя металическите моливи и скицник с 12 листа във формата на картички – доста мило и оригинално от страна на Асето и Мо.

И много усмивки, очаквани и неочаквани смс-и и обаждания и пожелания!

Последният ми уикенд мина под знака на пътуванията. Изчислих че за три дни съм навъртяла към 700- 800 км по пътищата на родината.

Маршрутът беше:

Петък , 13.30ч. – пътуване до Боровец

Събота, 13.00ч. – джип-сафари в Боровец

Събота, 15.00ч. – отпътуване за София

Събота, 18.00ч. – отпътуване за Велико Търново

Неделя, 8.30 ч. – отпътуване за Троянския манастир и Орешак

Понеделник, 8.45ч. – пътуване В.Търново-София (което беше не 3 а 4 часа, поради факта, че ремонтират Лъвов мост)

Поводът да съм на Боровец, беше нещо като мини-семинар, организиран от Colliers , които бяха решили да поканят 20тина колеги журналисти и да ни обяснят някои основни неща за пазара на имоти. Похвална инициатива Съчетана с екстремно изживяване – джип-сафари през гората. Добре че бях в закрит джип, защото имаше и колеги, които нямаха това щастие, а на моменти бяхме твъърде близко до природата 😉 Стигнахме до едно място, наречено “Черната скала”, от което уж едно време хвърляли комунисти. Невероятно красиво и спокойно, както може да се види тук. Трябва май по-честичко да ходя на такива места.

В неделя пък осъществихме дълго плануваното посещение на Троянския манастир. От там съм малко разочарована, тъй като не даваха да се правят снимки, дори в двора (а беше красиво). Затова пък на Орешака разгледахме всички палати с изложени предмети – от казан за ракия до много интересни китайски статуетки, издялани от корени, които бяха дарение на колекцията.

На връщане обядвахме в непритенциозно крайпътно ресторантче, а жегата в колата борихме с отворени прозорци и циганска (натурална и оригинална:) ) музика. Не искам да си представям как сме изглеждали отстрани

Днес установих следното

The little black dress, makes a big difference.

Днес носих съвсем обикновена фланелена “малка черна рокля” на H&M. Без каквито и да е декорации.

И въпреки това ефектът беше близо до “wow” -просто класиката си е класика, дори в най-опростения и евтин вариант. Знам, че е клише, но днес наистина осъзнах – хубаво е човек да има няколко такива “вечни дрехи” в гардероба си. Правят нещата някак по-стилни

Глътка свеж въздух в иначе леко скучна лятна София (нее, не се оплаквам – харесвам липсата на хора и коли, наистина ) е международния фолклорен фест „Витоша“, който стартира днес.

Той, моля ви се, се провеждал за 11-ти път ( аз къде съм спала последните две издания нямам идея ).

Всяка вечер до четвъртък от 19 часа на площад „Батемберг“. Програмата – тук.

Не е за изпускане утре – Корея и в понеделник – Венецуела и Грузия.

Само някой гений да беше се сетил, че хората имат нужда от тоалетна. И от пейки.

Ех, кога ли ще се научим…