Viva la Bollywood ;)

Едно от първите неща, които ми направиха впечатление като дойдох тук бяха телевизионните програми. В къщата където живея временно, домакинът (едно момче на не-повече от двайсетина години) постоянно зяпа телевизия. Забавно е, защото дори когато спи продължава да превклюва каналите, а те обикновено са с много силен звук. Но разбира се, на него не му прави впечатление – тук хората са свикнали на шума по-улиците (и как иначе като клаксона е единствения начин да се разбере кой има предимство) и не признават лично пространство. Така че…все се налага да напомням…да понамали децибелите 😉
Няколко основни наблюдения за телевизионните канали:

• Всики музикални канали предават индийска музика. MTV, VH1 са само с хинди-хитове. И ако си мислите, че във видео-клиповете девойките са забулени, жестоко се лъжете. Нашата „Планета ТВ” дори ми се струва пуританска на фона на тези канали 😉 Всички се кълчат, облечени във възможно най-кичозни одежди и на възможно най-странни места (например – в на фона на снимка на Швейцарските Алпи 😉 )
• Всички останали канали предават безкрайни сериали, които са горе-долу едни и същи т.е. – можеш да започнеш да гледаш сериал по канал А, да превключиш на канал Б и да продължиш да гледаш на канал В и да е все едно и също. Това разбира се не пречи на индийците (или поне тези, върху които имам наблюдения) да са като омагьосани пред синия екран. Дори рекламите гледат с такова внимание – да не пропуснат някоя дума случайно. А когато по един от каналите пуснаха „Титаник” (дублиран на хинди, голям смях ;)) – трябваше да видите двете момчета, които се грижат за апартамента – седяха с отворени усти и двамата и единия внимателно обясняваше на другия сюжета. Направо останах поразена!
• По спортните канали винаги дават крикет. Нямам идея от правилата, но имам усещане,че в тази игра няма квалификации. Винаги Индия играе с някого – всяка Божа седмица – няма финал, няма полуфинал. Другите спортове вобще не се признават. Освен кеча, ако тва изобщо е спорт (да ме прощава Дан Колов ;))
• По малкото канали, които не са на хинди ( това включва и National Geographic, Discovery и подобни) обикновено предават някакъв стар филм или фантастика или ужаси. Нагледах се на „Пришълеца”, „Хищника” и цялата им веселяшка порода.
• Имат си канал „Шанти” който е основно за здраве и духовно благоденствие 😉
• Риалити шоутата не са на мода. За сметка на това подобните на Music Idol са със сериозна гледаемост. Обикновено се представят дечица от 6 години нагоре, които пеят пеят популярни боливудски мелодии. И се обличат ужасно 😉

Разбира се всички сме чували за Боливуд. Пред тази могъща фабрика за наивни сладникави истории бледнеят не само Холивуд, но и всичките латино-сапунки. Все още не съм успяла да гледам истински Боливудски филм – с типичните танци и песни, но вече имам някои наблюдения за това какво е влиянието на боливудските звезди върху масите.
Така например, всеки ден в повечето национални вестници (които аз обстойно преглеждам, защото това ми влиза в задълженията) си има отделно приложение с клюкини от Боливуд – кой за кого се оженил, кой кого разлюбил, кой какво казал за някого – обичайните пикантерии. За Холивудските звезди и известните музиканти в най-добрия случай са отделени две забутани колонки. Има някои особено популярни актьори, които не само че винаги са в светските хроники, но и са направо със статус на идоли. Такъв например е Шар Рук Хан – виден секс-символ, който се появява в тукашната преса дори повече отколкото Бат Бойко по нашите вестници. Да не говорим колко неща рекламира, а освен това притежава и франчайза на крикет-отбора на Калкута.

Последния уикенд бях на кино да гледам историческият епос Jodha Akbar. Ако си мислите,че филмите тук са на английски – ще трябва да ви разочаровам (вобще, ако някой ви каже че в Индия всички говорят английски – не му вярвайте – с продавачите по улиците и водачите на рикши трудно можеш да се разбереш освен на хинди). Да, Боливудските филми са на хинди и нямат субтитри.
Така че…аз гледах над три-часов епос за династията на Могулите без да разбирам нито думичка. Най-забавното беше, че бяхме с един индиец, който когато го питах какво се случва, ми каза, че и той не бил сигурен, защото това не било съвсем нормален хинди, а по-литературен 🙂
Както и да е – най-важното се схващаше без да има нужда да знаеш езика. Иначе беше много красиво и зрелищно – декорите са естествено запазените дворци от това време, костюмите – типично по индийски пъстри и инкрустирани с какви ли не скъпоценни камъни. За бижутата по-добре да не говоря – главната героиня Jodha през цялото време носеше поне по 10 пръстена и спеше с огромна обеца на носа (доста неудобно, ама какво да се прави – мода). Могъщият могулски император се развяваше с перлена огърлица, а разните везири имаха обеци, на чиято пищност би завидяла всяка дама от европейското висше общество.
Филмът, разбира се, беше любовна история и разбира се на влюбените им отне три часа докато се целунат. По бузата.
Героите в Боливудските филми са или само лоши или само добри. И всичко е доста наивно за западния вкус, а Happy-end е почти задължителен…Но въпреки това е омагьосващо красиво…И всички пеят ли пеят…:)

Advertisements
Viva la Bollywood ;)

4 thoughts on “Viva la Bollywood ;)

  1. Велико!
    Малко ми е трудно да повярвам, че е възможно да има човек, заемащ повече място по вестниците от Бат`Бойко, но явно такива са реалностите там 🙂

  2. В Индия има много какво да се научи. Но то не е отвън, а вътре в хората. Опитай се да разбереш как живеят и тяхната ценностна с-ма.

    Бил съм няколко пъти и пак ми се ходи. Може би ще намина през март. 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s