Гледката от ресторанта на Panorama guest house 

Този уикенд за пръв път откакто съм тук пътувах извън Делхи. Заедно с още трима стажанти избрахме близкия (само на някакви си 700 км) град Удайпур, който е наричан „ Венеция на Изтока”, заради езерото „Пичола”.
Аз бях доста притеснена в началото, защото бяха ми разправяли какви ли не ужасни истории за индийските влакове – че има огромни плъхове, хлебарки и купчини боклуци. Противно на очакванията ми, обаче, влакът се оказа доста приличен – само с една идея по-мръсен от нашенските. Имахме места в спалния вагон, така че дори успяхме да поспим, независимо, че през цялото време наоколо щъкаха разни търговци и ни предлагаха чай, копфи, томато шуп (tomato soup) и бред-котлет (хляб с нещо като картофено кюфте) 🙂 с невероятно произношение…

 Улиците на Удайпур 

Удайпур се оказа много приятно градче с тесни улички. Сравнително спокойно и тихо и с едва 300 000 жители 🙂 А, да – и със зеленина – нещо доста рядко срещано в прашния и застроен Гургаон.

Така ни посрещнаха домакините 

Отседнахме в Panorama Guest House –място препоръчвано от Lonely planet – за неприлично малко пари. Само срещу 300 рупии на стая получихме чисти, макар и не съвсем снежно бели, чаршафи и топла вода. От ресторанта на покрива се откриваше страхотна гледка към града и езерото(което е доста мръзно и жабясало,но това не пречи на местните да перат и да се къпят в него).Пък и храната беше вкусна:)

Украса на къща в Shilpgram

Без да искаме се оказахме публика при правенето на някаква местна кино-продукция:)

Успяхме да покрием цялата „задължителна” туристическа програма и посетихме по-важните местни забележителности – музеят на открито Shilpgram, Monsoon Place, City palace, Jagdesh temple. Shilpgram много ми допадна – нещо като нашия „Етър” със запазени селски къщи на местните раджастански племена. Къщите много приличат на африканските колиби – направени от кирпич и с подове измазани с кравешка тор ( водачът ни настояваше че кравешката тор е ненадминат репелент против комари ;), затова дори у тях той си бил намазал пода с тор ) И тук имаше занаятчии, които излагаха стоката си – видяхме как се тъче коприна – за направата на едно сари например е нужен цял месец.

 

Майсторът на сарита ни обяснява колко време отнема да се изтъче едно такова платно

 Удайпур е известен и със своите миниатюри, рисувани върху коприна – толкова изящни изображения на слонове, камили, пауни, че е трудно да се повярва,че са създадени от човешка ръка. Занаятчиите, разбира се, ни подмамваха със сладки приказки и докато се усетим вече ни бяха продали я някое памучно платно, я някоя миниатюра, я някое бижу от стъкло 🙂
Monsoon Place се намира на една скала извън Удайпур и от него се открива прекрасна гледка към града и езерото. В миналото е бил обсерватория, после скривалище от мусонните дъждове. За съжаление, сега няма кой знае какво да се види – снимаха дори някакъв Боливудски филм и наоколо беше пълно с декори и хора от снимачния екип, които гледаха лошо 😉

City palace е най-големият дворцов комплекс в Индия

А в Lake palace можете да отседнете само за около 700 долара на вечер
City palace за съжаление разгледахме само отвън,тъй като нямахме много време – прекрасна бяла сграда, като от приказките на „1001 нощ” обрградена с тропическа зеленина и кацнала на брега на езерото. От градината се открива страхотна гледка към Lake palace – дворец, превърнат в един от най-луксозните хотели в страната (над 700 долара трябва да платите, ако искате да останете една нощ)

Срещнахме и много нови приятели 😉

През деня имахме и много близки срещи с най-различни животинки – разбира се – най-често със свещенните крави, с които се разминавахме на всяка пресечка. Пообщувахме си и с една дружелюбна камила, както и с един симпатичен слон, чийто собственик искаше 500 рупии за да го пояздим.
Вечерта присъствахме на представление на типични за Раджастан танци.Имаше както известните раджастански кукли на конци, така и танц с делва с огън на главата, а една възрастна индийка танцува с 10 съда за вода наредени един върху друг на главата и! Беше наистина колоритно 🙂

Навсякъде откъдето минехме, децата ни поздравяваха с „Намасте“ и широки усмивки 🙂
Неделята посветихме на конно сафари, което си беше доста забавно, защото никой от нас не се беше качвал в живота си на кон. Трябваше да ни видите как се мъчим да се настаним на седлата 😉 За щастие, сафарито мина почти без инциденти, а пътят по-който минахме беше много красив – с пустинния пейзаж наоколо и далечните планини за фон 🙂 Тук таме минавахме край къщички, а децата се събираха на тумби и ни гледаха с любопитство като неизменно поздравяваха с „Намасте” ухилени от ухо до ухо. Водачът ни заведе до едно езеро, където хората перяха, пояха добитъка си или просто се разхлаждаха. Ако видите колко мътна беше водата, едва ли бихте се замислили за пране, обаче тук никой съвсем не се впечатлява.
Понеже повечето от сафарито ни мина под палещото слънце – резултатът е налице – приличам на германка, заспала на плажа на Слънчев бряг 🙂 И новия червен цвят на лицето ми много забавлява колегите в офиса.
Ще кача още снимки при първа възможност.Макар че – просто си струва да се види наживо!