Най-напред искам да честитя 8ми март на всички дами:)

По принцип не смятам, че мъжете трябва да се сещат да подаряват цветя само на 8ми март и не харесвам такъв тип празници тип „отбиване на номера“.

Днес в офиса имахме малко празненство. Направихме банер с лицата на жени, работещи за Алкател-Лусент в Индия и го сложихме на входа. Беше наистина хубаво да видиш толкова много усмивки на едно място 🙂 Всяка дама получи по една жълта роза и малко шоколадче, а следобеда си устроихме празненство с много вкусна (ммм) торта. Имаше конкурс за най-добре облечена дама -имаше няколко колежки с много красиви сарита и със шалвар-камиз (шалвари и туника). Аз също бях в тон с местните моди, които все повече започват да ми допадат 🙂 (нямам търпение да си купя сари !)

Празникът ме наведе на някои размишления. Жените в Индия имат много по-малко свобода от нас. Така например, по улиците много рядко срещаш жени, като се стъмни никоя не смее да си подаде носа, защото си е опасно. Не искам да споменавам, как да се роди момиче тук е истинско проклятие за родителите, защото да омъжиш дъщеря си е доста скъпо удоволствие. А, и ако невестата няма достатъчно голям чеиз или пък свекървата и свекъра не са доволни от нея…може да и се случи случка…например да изгори при „нещастен случай“. Това, разбира се, са крайности, но…  Да не говорим, че на разводът хич не се гледа с много добро око.

Странно е, защото макар масата жени да са домакини и да се смятат за втора категория хора, тук има и много влиятелни дами, които ръководят огромни компании и думата им се чува много повече от на мъжете. 

Жалкото е,че , едва ли някога жените в Индия ще си извоюват свободата и независимостта, която ние имаме за даденост.