Тази вечер бях на представянето на българския превод на „The God of Small Things“ на индийската авторка Арундати Рой.
Самата Леда Милева, превела книгата, беше там. Такъв прекрасен, отдавна загубен аристократизъм лъха от тази жена! Данела Кънева, на която лично съм задължена за моето индийско приключение, също каза няколко думи и хвърли мъничко светлина върху „тъмната Индия“ 🙂
Но най-хубавото от всичко е, че издателите от „Жанет-45“ смятат да издадат скоро и други книги на индийски автори – „Interpreter of Maladies“ и „Unaccustomed Earth“ на Jhumpa Lahiri. (Аз четох Namesake и стилът наистина е красив…дано намерят добър преводач). И – за моя огромна радост, ще издадат на български „The White Tiger“ , която спечели Букър през 2008. Невероятно точно описание на Индия в момента – онази и страна която няма да видит е в туристическите брошури.
А следващите книги – кой знае…може и аз да имам пръст в избора на някое заглавие 🙂
за душата
Добрата дума…
Добра дума железни врати отваря.
Напоследък май малко хора в България вярват в тази поговорка. Настръхнали, навъсени, агресивни и все недоволни понякога забравяме, че няколко благи думи, ако не да ни отворят железни врати и да ни приближат до това, за което се борим, то поне биха направили деня малко по-лек и усмихнат.
Съвсем скоро имах щастието да се уверя че това работи на практика.
С една приятелка се разхождахме по Самоводската чаршия и влязохме да разгледаме какво има в грънчарското ателие. А то едно хубаво – шарено! Вътре – освен традиционната Търновска керамика имаше и много писани паници, обеци, медальони. Заприказвахме се с майсторката-грънчарка и така – от дума на дума се сприятелихме. Много слънчева и вдъхновена жена…тъкмо правеше мартенички. И на изпроводяк ни подари по една…въпреки протестите ни.
После, разбира се, нямаше как да пропуснем кафето на пясък в „Шекерджийницата“. И пак като подхванахме сладка приказка с кафеджийката Нели – за това, онова…И пак – като станахме да си ходим – тя вика „Черпя ви“.
Тези две малки „чудеса“ направиха деня по-светъл. Може би пък вече вместо да се чудя защо продавачките в кварталния магазин са намусени, ще взема да пробвам с някоя друга добра дума. Току-виж съм успяла да ги засмея. Пробвайте и вие…работи 😉
Криза, не-криза…дайте да пием по бира!
<Благодаря на molif за хубавата илюстрация:)>
Както си седяхмe с iffi установихме, че блогърската среща през май ни е твърде далеч.
И решихме да предложим една напълно импровизирана сБИРкА на блогърите.
На 19.02.2009 от 20:00 в “Кривото” на ул. Будапеща 8.
Който иска да се включи, моля да проводи едно писмо на beer[at]ludost[dot]net или да потвърдят присъствие във Facebook.
Ежедневие в снимки
Хубаво е да си у дома. Няма ги съкваритирантите дето се мотаят канени и неканени из стаята. Няма го трескавия начин на живот, партитата и екскурзиите до екзотични места.
Но пък има…ето това:
Мъниста с цвят на море, които се превърнаха в хубавки обеци 🙂
Най-хубавото кафене, където кафето на пясък се сервира с добра дума и усмивка.
Уют в дома на стари приятели.
И толкова много книги за четене…
Вила Вилекула 